Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

В Бюджет 2014 г., а и като цяло в програмата на управляващите, са заложени редица промени и цели в данъчната политика. Данъкът върху лихвите по депозитите постепенно ще бъде намаляван. Управляващите сякаш все още не са се отказали да въведат семейно подоходно облагане. Взе се решение да бъде връщан данъкът на получаващите МРЗ. Този ход също се разтълкува като стъпка в посока въвеждане на подоходно облагане с необлагаем минимум. Как ще коментирате всички тези идеи за промени в публичните финанси на страната?

Това са козметични промени. Това не засяга същността на данъчната ни система и данъчната ни политика. Става въпрос за суми, които са капка в морето.

- Имате предвид от гледна точка на приходите в бюджета?

По-специално за данъка върху доходите от лихви, това, което смятат да го правят, е популистко. Управляващите много добре знаят, че никой няма да ги остави да управляват пет години, за да реализират тази идея до край. Въпросът е много сложен. Реално погледнато още през 1992 г., когато бях шеф на Данъчната администрация, а Иван Костов беше финансов министър, когато готвихме данъчно-материалните закони, още тогава бяхме предвидили доходите от лихви да бъдат облагани, защото в общи линии такава е световната практика.

Освен това, разбира се, могат да се намерят много други аргументи. Когато ти облагаш доходите от лихви, но не облагаш доходите от търговия с ценни книжа и т.н., можеш да накараш хората освен да бъдат пасивни спестители, да играят и малко по-активно и да инвестират в други инструменти, да създават други пазари, да имат други очаквания. Никъде по света не се насърчава рентиерството, а се насърчава предприемачеството. Инвестирането в ценни книжа е един вид предприемачество, докато депозитът е чисто рентиерство.

Както в някои държави, например, което е и много лесно технически реализируемо, депозитите на пенсионерите да не бъдат облагани или да бъдат облагани с по-нисък данък. На тази база можеше да се прецени за детските влогове и за влоговете на пенсионери, можеше да има друг режим, защото не можеш да разчиташ, че те ще си управляват парите по друг начин.

Дълго време казвахме, че не е удачно да облагаме доходите от лихви, защото имаме отрицателен реален лихвен процент, тъй като инфлацията е била по-висока от лихвените нива. В последните години не е така. Имаме абсолютно нереално високи лихви по депозитите. Ето защо една част от прираста на спестяванията идва от закриването на частния и семейния бизнес, закриването на фирмите и прехвърлянето на парите като лични депозити от една страна с гаранция, а от друга – с висока доходност. Вместо да насърчаваме предприемчивостта, правим точно обратното.

Друг е въпросът, че предишното правителство направи неработещ закон. На всеки беше ясно, че, ако не облагаш доходите по откритите, текущи депозитни сметки, то 90 на сто от банките направиха точно това. Има банки, които водят, че притежаваш разплащателна сметка с минимална сума, под която не можеш да падаш, с олихвяван ежедневен остатък, и лихвите са на ниво от 5-6% и тези лихви не се облагат, а един обикновен депозит, който си направил дори и на 5% лихва, подлежи на облагане. Защо трябва да правим разлика между лихвата по разплащателната сметка? Това е доход. Защо да не се облага? При положение, че имаме 35 млрд. спестявания, ако ги сложим на 4% средна лихва, и след това сложим 10% данък, ще видим, че в бюджета трябваше да постъпят двойно повече от това в момента.

Що се касае до възстановяването на данъка до определено ниво – не е много стандартно, но не е чак толкова неприемливо. Това е по-добрият вариант, отколкото да сложиш необлагаем минимум. Всяко едно възстановяване по този начин е за предпочитане, отколкото една бланкова преференция, от която може да се възползват много други.

Въпросът за подоходното облагане не е от вчера. Още през 1992 г. беше предвидено, но се оказа, че реализирането на тази идея изисква изключително много работа. Това засяга корекции в десетки други закони. Вземете един факт. Голяма част от семействата в България нямат официални бракове. Имат деца, но нямат брак. Това семейство ли е или не? Ако е, то тогава колко фиктивни могат да се декларират, че живеят заедно, а всъщност не е така. Няма отговор дали под условието на семейното облагане трябва да е семейството или домакинството. Има разлика между семейство и домакинство. Трябва да се създаде работещ закон, който след това да не създава работа на съдебната система, и да не направи администрацията безпомощна. Трябва да се видят всички закони, които имат отношение към такъв тип облагане, да бъдат подготвени проектите и тогава да се пристъпи смело. В момента говорят хора, които нямат понятие за какво става дума. Можеш ли да въведеш данък за нещо, което е неидентифициран обект? Затова тук не е въпрос на желание.

Освен това има една друга истина. Когато в бюджета трябва да влезе определена сума, дали ще го наречеш подоходен данък или по друг начин, няма как всички да са доволни. Тук идва и темата за пропорционално или прогресивно облагане. Някои казват – в повечето страни има прогресивно облагане. Да, ама в повечето държави има друга система за признаване на разходите. В Германия законът за данъка върху доходите на физически лица е два тома. Там е разписано по професии кои разходи се признават за такива. Дори и 30% да е данъкът, когато аз имам приходи за 100 хил. и имам признати разходи за 70 хил., нека обложат 30-те хиляди с 30%, а друго е да обложат 90 хил. с 10%.