IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Ст. Александров: Наивно е да разчитаме на потреблението като фактор за растеж

Финансистът не вижда много политики на правителството за борба със сивия сектор, който крие много резерви за икономиката

08:11 | 09.01.14 г. 52
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	доц. д-р Стоян Александров. <em>Снимка: Свилен Колев</em></p>

доц. д-р Стоян Александров. Снимка: Свилен Колев

- Ще Ви върна в началото на Вашето изказване. Да разбирам, че сте съгласен, че един от най-трудните въпроси е как да се стимулира вътрешното потребление? Именно износът бе причината да не изостанем значително.

Не, няма друг начин. Наливането на пари, както се опитват със социалните ангажименти – като увеличиш детските, семейните, ще увеличиш с малко пенсиите – това не е фактор с такива размери, с които можеш да промениш нещата. Трябва да си прекалено наивен, че всичките тези пари ще отидат директно на пазара.

Някои пенсионери, дори и при скромните пенсии, продължават да спестяват. Една част от увеличението, макар и на най-ниските пенсии, пак ще отиде под формата на спестявания, а няма да отиде на пазара. Това е много търкана тема – дали ако си позволим по-рязко да вдигнем доходите, дали това не би задействало потреблението.

- Май няма универсална формула?

Досегашната практика е показала, че за България това не е работеща схема. Сега, спорно е дали обедняваме или не, но е факт, че в тези тежки условия растат спестяванията, а не потреблението, което също е показателно за състоянието на нещата.

- Замразяването на възрастта за пенсиониране бе разтълкувано от мнозина като ход на управляващите да прехвърлят отговорността на следващото правителство за евентуалното връщане на пенсионната реформа и като подготовка за предсрочни избори. Страхуват ли се политиците да извършат пенсионна реформа, а и реформи като цяло?

Първо, няма ясна визия каква реформа трябва да се направи. Това не е лесно. Със студентите коментирахме, че за мен, ако техните внуци живеят в нормални условия от гледна точка на пенсионната система, те трябва да бъдат доволни. Дупката е толкова голяма. Проблемите са толкова големи. Факт е, че за 20 години не се намери сериозно решение на въпроса означава, че няма политическа сила или коалиция, които сами да разрешат този проблем. По цял свят всеки, който е дръзнал да прави по-съществени реформи, е платил съответна цена, дори дълбоко уважавани световно признати авторитети като икономисти, политици, финансисти. Много пъти съм казвал, че колеги, които по мое време са били финансови министри, а след това станаха премиери на съответните държави, в момента, в който пипнаха тази сфера, станаха най-черните хора. Някои от тях въобще слязоха от политическата сцена.

Аз лансирам една такава идея, че по-специално трябва да бъде постигнат един консенсус от експерти и специалисти и да се намери формулата, която да бъде формулата за решението на въпроса, скрепена по някакъв начин и от политиците, да няма значение по-нататък кой ще управлява. Да е ясна схемата, механизмът, по който ще се прави реформата. Още повече, че има един български феномен, че ние винаги търсим с нещо да се оправдаем. Когато предприемаме непопулярни действия, ние искаме да имаме оправдания. Въпросът е да се достигне до модел, който да бъде поет като политически ангажимент и да бъде реализиран в следващите 10 години. Дори и да не споделяме точно тази идеология, но да сме задължени на база това споразумение да я реализираме.

Това е отдушник, защото, като предприемаш действия или трябва да се оправдаеш с наследството, което не си очаквал, че е толкова зле, или чрез някакъв натиск, че някой ни заставя да го направим - било то договорът за членство в ЕС, било то натиск от някои други институции... Ако обърнете внимание, ще видите, че всяко нещо, което засяга нечий интерес, а то няма решение, което да не засяга нечий интерес, винаги се аргументира, че някой ни го иска, някой го налага и сме длъжни да го направим, а не защото трябва да го направим. Това е много сериозен проблем. Нашите политици трудно ще го разберат.

Не може просто да се вземе пенсионната реформа на Швейцария, например, и да я вкараш в България. Правилото можеш да го вкараш, но то не решава проблема. Както пенсионната система на скандинавските държави. Просто няма такъв феномен. Трябва да направиш български модел, защото ситуацията в България – демографската картина, перспективите – са коренно различни от това, което е в други страни. Тук няма място за популистки ходове. Действително трябва просто да се намери най-доброто решение, което, независимо от цената, която някой ще плати, трябва да бъде осъществено. Повече от ясно е, че тази цена ще трябва да бъде платена. Всеки опит да бъдат удовлетворени интересите и на пенсионерите, и на децата води доникъде. Някой трябва да плати. За съжаление пенсионерите са тези, които трябва да платят цената, за да живеят техните внуци. Защото, ако решат да я прехвърлят върху техните внуци, то нито те, нито техните внуци ще живеят. Това са азбучни истини и мисля, че всеки човек ги е осъзнал.

И в образованието е същото, и реформата в здравеопазването е такава, и пенсионната. Това са много тежки сфери. Не случайно 20 години имитираме различни подходи и реформи, плащаме висока цена, харчим немалко пари, но въпреки всичко положението става по-лошо, отколкото е било, а не по-добро. Ние трябва да си дадем отговори на много въпроси. Трябва ли да имаме няколко здравни фонда? Дали останалите здравни фондове трябва да са частни или трябва да има друг държавен здравен фонд? На какъв принцип трябва да бъдат изградени? Защото ние виждаме, че доброволните пенсионни фондове не изиграха тази роля, която се очакваше, че ще изиграят. Има и притеснения, че тогава, когато задължителните и допълнителните вноски отиват в частни фондове, тези пари не се менажират по най-добрия начин. Заговори се едва ли не за национализация на тези фондове. Тези разговори не са безпочвени в интерес на истината.

Има много световни практики, но те трябва да бъдат обобщени, да бъдат адаптирани и да се види кое би работило в България и кое не, каква е цената и кога във времето ще бъде платена.

Последна актуализация: 04:54 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

9
rate up comment 11 rate down comment 1
mick
преди 10 години
Цената на активите в една държава трябва да отговаря на доходите. Ако те са надценени, винаги ще имаме ниски доходи и мизерия, щото няма да можем да ги поддържаме тия активи и инфраструктурата към тях. Колкото и да се пънем и да получаваме помощи и заеми. Просто защото има ли условия, цената на активите винаги ще изпреварва доходите и то с много.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 12 rate down comment 7
mick
преди 10 години
В момента реално купуваме 80% вносни стоки. Ако заменим половината от тях с български - ето ти растеж, даже без да се вдига потреблението. Ако собствениците на имоти започнат да си плащат за инфраструктурата, за общите части.. и си ги ремонтират.. ето ти допълнителен растеж. И то не бутафорен, ами с реално увеличаване на качеството на живота. Щото не виждам смисъл от това, човек да се бие в гърдите, че видите ли има луксозно жилище за 200 хил. евра/щото няма адекватен данък имоти/, но входа в който живее последно е ремонтиран преди 10 -20 -50 години. А си паркира в градинката джипа и после ходи в калта, тротоарите разбити и т.н? Това си е чисто и просто балон, който пречи, щото всичко произведено в държавата калкулира тия безумни цени на имотите, т.е. активите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 13 rate down comment 5
amanotumnici
преди 10 години
Относно банковата система и лихвите, лихвата съдържа в себе си компонент на риск. Когато безработицата е голяма, икономическия растеж е слаб и половината доходи на населението отиват за храна, а останалата част за битови сметки, компонентът риск в лихвата няма как да е нисък. На пазара има достатъчно банки и е трудно да се твърди, че не си конкурират.Няма лошо да се разчита на ръст в икономиката откъм потребление. Ако се увеличи потреблението, ще се увеличи и производството, от там ще намалее безработица и доходите ще започнат постепенно да се увеличават. Проблемът е, че потреблението няма как да се увеличава без фактор, който да го бутне. Такъв фактор са инвестициите, ... най-добре външни, а след това вътрешни. А, за да дойдат външните, управлението трябва да създаде нужните условия за инвеститорите, който в момента липсват. Няма отделен елемент в икономиката, всичко е вързано. За да се върти колелото, трябва всички елементи да се подпомогата. Ако един от тях спре, спира колелото.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 9
supertrader
преди 10 години
Не е така , парите в момента се движат светкавично бързо и падат ли цените забрави за потребление и съответно производство.Ще стане това което е в момента - безработица до дупка, а безработицата стоки не произвежда.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 23 rate down comment 7
kefal
преди 10 години
По принцип е прав професора, но както се казва дяволът е в детаилите, а точно там не съм съгласен.1. Имало 2 тома закон за ДОД, при нас нямало, затова дайте да имаме един плосък 10% данък. Това не е никакво оправдание, нито причина. По-скоро доказателство че законите у нас се пишат от и в интерес на тези които имат пари. Каквото и да се казва, прогресивния подоходен данък е по-справедлив за едно общество от плоския. Било сложно? Ами че да погледне за пример ЗДДС, той *** ли е? Или нашия ЗКПО, с временните разлики и други наши измислици, да не би да е просто? Имаме едни от най-сложните данъчни закони, освен плоския данък, разбира се.2. Без потребление няма растеж. Не може да чакаш само на износа. Най-малкото защото ако няма потребление в страната, това означава мизерия за обикновените работници, от там апатия и безразличие, ниска производителност и т.н. Дето се вика, тъкмо научихме коня да не яде и все че умря. Че и тук същата работа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 21 rate down comment 1
mick
преди 10 години
В крайна сметка растежа е, не когато цените се вдигат, а когато произведените стоки и услуги се увеличават.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 19 rate down comment 4
mick
преди 10 години
Вътрешното потребление може да е фактор за растеж, но не това потребление с раздаване на пари и харчене за ядене и пиене. Вътрешното потребление, като ремонти по инфраструктурата, ремонти по сградите. Това може да е фактор за растеж. Даже нормализирането на данък имоти - сгради, земи, гори и вкарване на тия допълнителни средства в ремонти на инфраструктурата ще създаде растеж. Отделно ще се намалят неизползваните имоти, както и неефективно използваните. Вярно, ще паднат цените на имотите, но това всъщност е плюс, защото цените активите в една държава трябва да отговарят на доходите, а не обратното. Въпросът е, че след това ще има работа, ще станем и конкурентни на другите държави. Няма да купуваме само вносни неща.Просто трябва да се балансира данъчната система и вместо само тия дето работят на заплата и хонорари да плащат данъци, да започнат всички да плащат според всичките си доходи и богатство.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 29 rate down comment 3
data
преди 10 години
Банковата система е с реална , а не куха стабилност . Проблема е че тази стабилност беше платена от всички други сектори - като резултат имаме една много стабилна банкова система и един мъртъв реален сектор !
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 22 rate down comment 5
SS-23
преди 10 години
Прави му чест, че признава, макар и заобиколно, че "стабилността" банковата система е куха, както и, че лихвите са нереалистично високи и некореспондиращи по никакъв начин със жизненият стандарт! Няма кой да плаща тия безумни лихви- нито банките имат ресурс да плащат депозити, нито хората имат ресурс да плащат кредити!Аз продължавам да предричам, че ще се появат пукнатини в поне една средна банка и от там......
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още