- Ще Ви върна в началото на Вашето изказване. Да разбирам, че сте съгласен, че един от най-трудните въпроси е как да се стимулира вътрешното потребление? Именно износът бе причината да не изостанем значително.
Не, няма друг начин. Наливането на пари, както се опитват със социалните ангажименти – като увеличиш детските, семейните, ще увеличиш с малко пенсиите – това не е фактор с такива размери, с които можеш да промениш нещата. Трябва да си прекалено наивен, че всичките тези пари ще отидат директно на пазара.
Някои пенсионери, дори и при скромните пенсии, продължават да спестяват. Една част от увеличението, макар и на най-ниските пенсии, пак ще отиде под формата на спестявания, а няма да отиде на пазара. Това е много търкана тема – дали ако си позволим по-рязко да вдигнем доходите, дали това не би задействало потреблението.
- Май няма универсална формула?
Досегашната практика е показала, че за България това не е работеща схема. Сега, спорно е дали обедняваме или не, но е факт, че в тези тежки условия растат спестяванията, а не потреблението, което също е показателно за състоянието на нещата.
- Замразяването на възрастта за пенсиониране бе разтълкувано от мнозина като ход на управляващите да прехвърлят отговорността на следващото правителство за евентуалното връщане на пенсионната реформа и като подготовка за предсрочни избори. Страхуват ли се политиците да извършат пенсионна реформа, а и реформи като цяло?
Първо, няма ясна визия каква реформа трябва да се направи. Това не е лесно. Със студентите коментирахме, че за мен, ако техните внуци живеят в нормални условия от гледна точка на пенсионната система, те трябва да бъдат доволни. Дупката е толкова голяма. Проблемите са толкова големи. Факт е, че за 20 години не се намери сериозно решение на въпроса означава, че няма политическа сила или коалиция, които сами да разрешат този проблем. По цял свят всеки, който е дръзнал да прави по-съществени реформи, е платил съответна цена, дори дълбоко уважавани световно признати авторитети като икономисти, политици, финансисти. Много пъти съм казвал, че колеги, които по мое време са били финансови министри, а след това станаха премиери на съответните държави, в момента, в който пипнаха тази сфера, станаха най-черните хора. Някои от тях въобще слязоха от политическата сцена.
Аз лансирам една такава идея, че по-специално трябва да бъде постигнат един консенсус от експерти и специалисти и да се намери формулата, която да бъде формулата за решението на въпроса, скрепена по някакъв начин и от политиците, да няма значение по-нататък кой ще управлява. Да е ясна схемата, механизмът, по който ще се прави реформата. Още повече, че има един български феномен, че ние винаги търсим с нещо да се оправдаем. Когато предприемаме непопулярни действия, ние искаме да имаме оправдания. Въпросът е да се достигне до модел, който да бъде поет като политически ангажимент и да бъде реализиран в следващите 10 години. Дори и да не споделяме точно тази идеология, но да сме задължени на база това споразумение да я реализираме.
Това е отдушник, защото, като предприемаш действия или трябва да се оправдаеш с наследството, което не си очаквал, че е толкова зле, или чрез някакъв натиск, че някой ни заставя да го направим - било то договорът за членство в ЕС, било то натиск от някои други институции... Ако обърнете внимание, ще видите, че всяко нещо, което засяга нечий интерес, а то няма решение, което да не засяга нечий интерес, винаги се аргументира, че някой ни го иска, някой го налага и сме длъжни да го направим, а не защото трябва да го направим. Това е много сериозен проблем. Нашите политици трудно ще го разберат.
Не може просто да се вземе пенсионната реформа на Швейцария, например, и да я вкараш в България. Правилото можеш да го вкараш, но то не решава проблема. Както пенсионната система на скандинавските държави. Просто няма такъв феномен. Трябва да направиш български модел, защото ситуацията в България – демографската картина, перспективите – са коренно различни от това, което е в други страни. Тук няма място за популистки ходове. Действително трябва просто да се намери най-доброто решение, което, независимо от цената, която някой ще плати, трябва да бъде осъществено. Повече от ясно е, че тази цена ще трябва да бъде платена. Всеки опит да бъдат удовлетворени интересите и на пенсионерите, и на децата води доникъде. Някой трябва да плати. За съжаление пенсионерите са тези, които трябва да платят цената, за да живеят техните внуци. Защото, ако решат да я прехвърлят върху техните внуци, то нито те, нито техните внуци ще живеят. Това са азбучни истини и мисля, че всеки човек ги е осъзнал.
И в образованието е същото, и реформата в здравеопазването е такава, и пенсионната. Това са много тежки сфери. Не случайно 20 години имитираме различни подходи и реформи, плащаме висока цена, харчим немалко пари, но въпреки всичко положението става по-лошо, отколкото е било, а не по-добро. Ние трябва да си дадем отговори на много въпроси. Трябва ли да имаме няколко здравни фонда? Дали останалите здравни фондове трябва да са частни или трябва да има друг държавен здравен фонд? На какъв принцип трябва да бъдат изградени? Защото ние виждаме, че доброволните пенсионни фондове не изиграха тази роля, която се очакваше, че ще изиграят. Има и притеснения, че тогава, когато задължителните и допълнителните вноски отиват в частни фондове, тези пари не се менажират по най-добрия начин. Заговори се едва ли не за национализация на тези фондове. Тези разговори не са безпочвени в интерес на истината.
Има много световни практики, но те трябва да бъдат обобщени, да бъдат адаптирани и да се види кое би работило в България и кое не, каква е цената и кога във времето ще бъде платена.
преди 10 години SS-23 иска да ти каже (и е напълно прав), че давайки кредити на висока лихва банкерите вкарват още по-голям риск в системата. Трябва да проверя някой и друг учебник по икономика - най-вероятно там това НЕ го пише и затова и банкерите разсъждават така (което е безумен пропуск). Ако трябва да дам инженерен пример - това е като да правиш крилото на самолет по-здраво като слагаш по-дебели греди, но БЕЗ да се интересуваш или да държиш сметка, че така увеличаваш масата, а от там сваляш всички останали параметри на системата (скорост, товароподемност, пробег...). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Забравих да кажа, лихвата и риска са правопропорционално свързани. В този смисъл, когато някой работник на сиво получава повече от половината си заплата и банката го ЗНАЕ (беше масова практика навремето), риска е огромен и лихвата е огромна. Трябва да си "мноо ***" да вземаш кредит по този начин. Но много хора го правеха. Извода: има "мноо ***" народ. Резултата: Политическото,икономическото и демогравското положение на страната. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ти май не знаеш какво е определението за лихва. Лихвата не е пазарен продукт. Кредита е. Той съдържа компонент лихва, която е измерител на риска. Ето просто е. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами повечето банки в България са на пазара от 15, 20, даже и над 20 години. Та..не зная какво искат, но виждам какво постигатОбясни ми, хайде нека се съглася че дерат кожи който взел и т.н. ама..обясни ми ( това и Александров не го обяснява) защо дават такива високи лихви по депозитите и се надпреварват да привличат паричен ресурс? Нали няма какво да го правят? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години На печалба са за сметка на все още плащащите високите лихви, за сметка на: свито кредитиране и рекордно ниско доверие в системата!Я първо да се разберем: банката иска ли изобщо (в дългосрочен план) някой да връща парите на вложителите, които тя е раздала, или просто иска да прибере възможно най-бързо печалба, пък после- каквото стане? Защото ако не иска, то досегшната логиката е вярна! Ако иска обаче кредита да бъде върнат, човека да е довелен и да дойде за още един, то логиката е грешна! А пък от тая грешна логика следват много негативни събития в дългосрочен план! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Всички банкери са луди! Антилогика. Само ти си умен и логичен, ама на никой не те пита.Я с твоята логика ми отговори, като са високи лихвите по депозитите и има много, пък са високи и лихвите по кредитите, а хората няма какво да дереш от тях и не взимат кредити и финансовите пазари са несигурни и нерентабилни, от къде аджеба имат 500 млн. печалба тия издедници антилогични и луди? Да не говорим, че от таз печалба са извадени поне още толкова разходи за труд, сгради, инфраструктура, отопление, осветление и какво ли още не? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Абе как ше даваш кредити на висока лихва, на хора, които нямат доходи! Ти луд ли си ве? Това е анти-логика! Ако човека няма пари- или НЕ му даваш никакъв кредит, или му даваш кредит на ниска лихва, за да може да го върне! Абе как ше дереш тоя от който няма какво да дереш?! Това е алогично ве, момче! Аз все повече си задавам въпроса- дали хазартното кредитиране, което беше до 2008 г, и съвсем съзнателното раздаване на лоши кредити, не беше съвсем умишлено, като изобщо не е било очаквано, че ипотеките ще бъдат изплатени!? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ако хората нямат добри доходи за да плащат лихвите, това е риск. Следователно би им давал кредити само на по-високи лихви, заради риска.Съвсем обикновена логика, винаги гледаш да даваш кредити на по-платежоспособните хора, а на тези с ниски доходи само в краен случай и за висока лихва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Това, че човек е безработен, не означава, че трябва да си зареже имота особено ако е в съсобственост, така пречи на останалите. Да не говорим за инфраструктурата, тя трябва да се поддържа винаги. Което ние пък не правим. От имота може да се печели по много начини. Последният от които е продажбата, но и това е начин. В Германия никъде няма да видиш безработен, със скъп имот. Не защото няма безработни, а защото остане ли без работа или има по-нископлатена работа човекът се мести в по-евтино жилище, такова, което да може да поддържа. Че даже и му остават пари.Само в България го има тоя парадокс - човек без доходи пък собственик на имоти за стотици хиляди, че и милиони. Че и се оплаква човека. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години до 16 Познавах една баба в Стара Загора. Имаше 4стаен апартамент и разбира се ниска пенсия. Нямаше наследници и кой да се грижи за нея. Беше се свила в кухнята, а останалото-в прах. Наистина тук няма реален пазар, има измамници, но все друг ни е виновен.Като е безработен да си стои в разпадащ се дом и да мирише наоколо, така ли? Май наистина пазарна икономика няма. отговор Сигнализирай за неуместен коментар