П. Салчев: Пазарният принцип при солидарна здравна система не работи

Проф. Петко Салчев е завършил медицина във Висшия медицински институт на Медицинска академия през 1987 г. Той има дипломи и по специалностите „Научна медицинска информация” и „Социална медицина”. В периода 2003-2005 г. е заместник-министър на здравеопазването в правителството на НДСВ. В момента оглавява дирекция „Класификационни системи” в Националния център по обществено здраве и анализи.

Разговаряме с проф. Салчев за качеството на българското здравеопазване, за средствата, които се отделят за здраве, за успешните здравни политики.

Професор Салчев, как бихте обяснили противоречивата тенденция на нарастване на парите за здраве и влошаването на качеството на българското здравеопазване в последните години?

Факт е, че парите за здравеопазване през последните години са нараснали значително, но реално виждаме ли някаква промяна? Според мен пари в здравния сектор винаги не достигат, защото се харчи публичен ресурс, а в същото време не се правят анализи за икономическата ефективност от дадена дейност – дали вложената сума ще доведе до реален резултат.

Имаме и постоянно развитие на високите технологии, което оказва натиск и оттук идва усещането, че пари в системата няма. А всъщност нерационалното разходване на средствата и разпределението им по неправилен начин води до липса на качество. Неправилното разпределение води до финансов недостиг за болниците, които задлъжняват, от друга – средствата, които остават в здравната каса се преразпределят по неясен начин. Парадокс е, че средства в доболничната помощ остават всяка година, а в същото време има недостиг на направления.

Каква е причината за тези парадокси?

Смятам, че най-сетне трябва да се помисли какво се е случило до момента, да се направят съответните изводи, защото всяко правителство реди някакво парче от пъзела. Системата е много сложна и всяко действие трябва да се мисли в дългосрочен план, за да може да се оцени дали ще окаже някакво влияние. А да се подхожда на парче – днес да поправим едно, а утре друго – не работи.

Кога ще се случи прословутата здравна реформа, защото секторът все още не е реформиран?

Всъщност здравната реформа приключи отдавна. На практика това е регламентиране на обществените отношения в системата. Ако искат да правим нова реформа, да кажат. Но обществените отношения в здравеопазването вече са уредени. Още преди десетина години бяха приети законите и досега само се доработва. Имаме възприет здравноосигурителен модел, отговарящ на договорните принципи и квази пазар. А дали е достатъчно добър този модел и дали трябва да се променя, нека кажат политиците и обществото да каже дали е доволно. За мен идеята за напълно пазарни отношения в здравеопазването не е решение на проблемите, защото ние сме социална държава в социална Европа и моделът е солидарен.

Трябва ли Националната здравноосигурителна каса да има конкуренция?

Това е една от идеите, които наричам зомби идеи – тъкмо я убиеш и тя пак се появи. Както знаем вторият стълб на здравното осигуряване вече е унищожен. Значи остава само една каса, която покрива солидарния модел. Зависи какъв тип конкуренция ще искаме – основана на застрахователния или на солидарния модел.

Конкуренция на база солидарния модел изисква да създадем втора здравноосигурителна каса, която да повтаря същите елементи на настоящата. Това е пряката солидарна конкуренция. Но сега се върви към така наречения застрахователен принцип и ако го изберат, ще се работи по този начин. Но тогава ще има ли солидарен модел? Защо дават за пример Германия – тя е федеративна република и всяка федеративна единица има собствена каса. Ясно е, че има много каси, но те не се конкурират помежду си. Така че трябва да се подхожда внимателно, когато се говори за здравноосигурителни модели.

Доколко може да ни помогне електронната здравна карта?

Точно това е друга зомби идея - така наречената електронна здравна карта. Мит е, че тя ще реши веднага всичките ни проблеми. За съжаление не е така. Здравната карта е създадена още през 2001 година. Но тя е само един административен инструмент. Докато има решения само на регионално ниво, а не на национално и докато не направи така, че да отговаря на реалните потребности на населението, то картата ще бъде само един лозунг.

Какво означава това и какво ни дава? В момента дава код за влизане в системата. И ако правителството сега реши да направи електронни лични карти с чип, електронната здравна карта се обезсмисля. А здравното досие е само за здравноосигурените лица и то за услугите, които плаща касата. А другите услуги, които не се заплащат от касата кой ги следи? А спешната помощ? Досега всички реформи в тази сфера стигат до увеличение на заплатите на работещите там. Но нищо повече освен договорката за пренасочване на разговорите на 112 към спешния 150. А направиха ли се стандартите, реши ли се как ще действа регионално спешната помощ, ще бъде ли към болниците или не, как ще става разпределението на различните нива, ще изпълнява ли транспортни функции – все неща, които трябва да се решат на политическо ниво. Ще работи ли публично-частното партньорство, а защо няма агенция за спешната помощ.

Министър Андреева предложи да се субсидират малките лечебни заведения, а не да се закриват, каквито заявки имаше...

Биха могли да се приложат различни механизми за подпомагане на лечебните заведения. Преди да решим дали е необходимо или не, обаче трябва да имаме един общ план какво ще се прави с болничната помощ, защото ако решим по някакъв начин да подпомагаме тези лечебни заведения да ги пренасочим да извършват друга дейност, то следва да се търси дългосрочната визия - за хронично болните, за хората с тежки проблеми. Именно това е тяхната работа, а не да извършват високотехнологични дейности с високотехнологична апаратура, която всъщност не можем да си позволим. Също така трябва да се реши какъв ще е подходът към определени откъснати и труднодостъпни райони и какво точно ще се подпомага - сградата или дейностите в лечебното заведение. Така че подобно подпомагане ще реши част от проблемите при един общ план как трябва да се действа.