Някои от приеманите за ключови фактори по отношение на движението на капиталовите пазари изглежда вече не са от такова решаващо значение. Поне около такава теза се обединиха лекторите от първия панел на осмото издание на годишната конференция Investor Finance Forum.
Политическите събития не влияят толкова драстично на финансовата система, както преди около 10 години, констатира Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ на Първа инвестиционна банка. Като пример тя даде политическите събития от последните месеци в Латинска Америка, които не оказаха почти никакви сътресения на финансовите пазари.
„Пазарът сякаш мина нивото на стрес към подобни фактори“, допълни експертът. Според Григорова-Генчева един от макроикономическите фактори изглежда вече губи острия си ефект. На този фон горещата тема за търговската война също обедини панелистите около тезата, че тя до голяма степен е преекспонирана. Според Емил Аспарухов, член на СД и съдружник в УД Тренд Асет Мениджмънт, това че темата за търговските войни е така активно свързана с оказване на влияние, е заради липсата на други новини.
По думите му отчетлива е липсата на събития и волатилността като цяло липсва навсякъде, което значи, че или няма напрежение или то е скрито. Като пример Аспарухов даде рекродно ниската волатиност на двойката евро-долар, но според него не може засега да се каже дали става въпрос за затишие пред буря или наистина ни очакват времена на „скука“.
Не така единодушна позиция у панелистите предизвика темата за евентуалната предстояща криза. Според Валентина Григорова-Генчева при златото нещата индикират наближаване на криза. По думите й използваният често от анализатори израз за „деликатното състояние“ на пазарите е слаба дума, за да се опише волатилността, която се наблюдава.
При вълните на борсовите котировки виждаме период от 20 години на слаби флуктуации, така че е крайно време да имаме ръст, коментира експертът. Въпреки това не липсва оптимизъм. Според Григорова-Генчева от друга страна има индикации и че проблемите могат да бъдат преодоляни с разумна политика на централните банки и правителствата. Положителни сигнали изпрати Георги Заманов, главен изпълнителен директор на Allianz Bulgaria. Според него хоризонтът е по-скоро чист, като забавяне може да има в някои индустрии от реалния сектор.
Може да има малко забавяне на ръста, но не би трябвало това да доведе до ефекта отпреди десет години. Според него страната ни има перспектива да расте с 3 плюс, дори 5 процента.
Друг от рисковете пред пазарите, който бе засегнат в рамките на панела, бе този за отрицателните лихви. Заманов посочи, че дългият им период на действие е добър за германската икономика, но не е добре за малка страна като България, тъй като убива спестовността. Хората се радват на евтин кредит, но не спестяват достатъчно, посочи той, допълвайки, че налице не са достатъчно алтернативи за инвестиции. Григорова-Генчева се спря на случващото се във Великобритания и Brexit като ключова заплаха, определяйки излизането на страната от състава на ЕС като „потенциална мина“ в Европа. Той се отлага, но все някога ще се случи, там бихме имали сериозни последствия, коментира тя. Според нея „разводът“ би могъл да промени самата структура на европейския пазар, като е възможно, според нея, да има и други скрити последствия.
Според Георги Заманов в контекста на глобализацията и окрупняването краткосрочният ефект е, че не се получава усещане за развитие. Въпреки това налице е създаване на един вакуум за по-малките компании, от който те биха могли да се възползват, създавайки продукт, който може да бъде персонализиран. По думите му именно това ще е от значение за предлагането в бъдеще, а именно това, че хората вече не искат да купят нещо, което навсякъде е едно и също, а такова, което може да бъде персонализирано. Защо китайските технологични компании станаха големи – имаше вакуум и те се възползваха, допълни той.
09:36 | 13.09.22 г.