Няма нужда да говорим отново за краха на Гърция, който вероятно ще завърши с фалит, или пък за перипетиите, през които преминават други страни от еврозоната, смята Ъруин Стелзър, директор на отдела за изследване на икономическите политики в института Хъдзън.
Това, което трябва да се отбележи е, че едно нещо е здрави икономики да станат неволна жертва на икономическа „зараза“, а съвсем друго е те да прихванат чуждите проблеми, след като са „прегърнали“ болната икономика, твърди икономистът в статия за Wall Street Journal.
Точно това избраха да направят страните от еврозоната. Те на практика консолидираха отслабените финансови баланси на проблемните страни в своите до този момент солидни баланси. Така те заличиха десетилетия на благоразумно икономическо поведение, какъвто е случаят с Германия, и обърнаха внимание на тридесетгодишни дефицити, в случая с Франция.
И, което е по-лошо, разпространението на фискалните проблеми не е ограничено само до еврозоната. Великобритания с бюджетен дефицит (12%) от порядъка на гръцкия и САЩ в подобна ситуация разбраха, че не са имунизирани срещу такива проблеми. Кредитните агенции стават все по-нервни относно запазване на техните топ рейтинги.
Добрата новина е, че посланието на финансовите пазари изглежда бе разбрано. „Еврокрацията“ успя да скалъпи план за предотвратяване блокирането на банковата система, като обеща да налее ликвидност.
Но безпокойството около кредитоспособността на контрагентите се завърна, повишавайки кредитните рискове в банковата система до деветмесечни върхове.
Испанското правителство не удържа на обещанието си да не съкращава заплатите в обществения сектор, като ги намали с 5% и обяви редица други икономии. Португалското правителство също ускори програмата си за бюджетни ограничения. Други европейски правителства също преоткриват добродетелите на разумната политика.
Пазарите обаче остават скептични, а Международният валутен фонд (МВФ) изисква още по-големи бюджетни ограничения дори от богатите държави.
Лошата новина е, че стремежът към фискална стабилизация е възможно да задуши в ранен стадий анемичното икономическо възстановяване на Европейския съюз.
За разлика от Германия, чийто износ ще бъде подпомогнат от падащото евро, това няма да се случи с неконкурентните икономики от периферията на Европа. Така затягането на фискалната политика няма да бъде компенсирано.
Това може да тласне тези държави отново в рецесия, която от своя страна допълнително ще увеличи бюджетните дефицити поради намалелите данъчни постъпления.
Цените вече започнаха да падат в Ирландия и Португалия, което може да накара и без това засегнатите от кризата потребители да ограничат допълнително разходите си в очакване на нов спад в цените.
Трудно е да се предскаже дали еврото ще може да устои на социалното напрежение, породено от свиването на задлъжнялостта в публичния сектор на Стария континент.
Стелзър предполага, че то ще издържи, тъй като управляващата класа на континента е заложила твърде много на европейския проект, за да позволи еврото просто да отмине в историята като интересен експеримент.
Еврозоната обаче никога вече няма да е същата.
Франция отбеляза важна победа срещу Германия в борбата си за повече интеграция чрез подчиняване на националните фискални политики на увеличен централизиран контрол – стъпка, за която може да съжалява, когато дойде време за разглеждане на собствения й бюджет с дефицит в размер на 8% от БВП.
МВФ сега е основен играч в еврозоната – област, доскоро забранена за фонда. А репутацията на Европейската централна банка като враг на инфлацията бе разклатена заради активната роля, отредена й от спасителния план.
04:42 | 10.09.22 г.