fallback

Накъде върви регионът на Централна и Източна Европа и как му влияе кризата?

Отражението на проблемите и шансовете за измъкване от тях бяха дискутирани с предпазлив оптимизъм на годишната среща на ЕБВР

09:22 | 17.05.10 г.
Автор - снимка
Създател

„Създаване на устойчив растеж” – това бе мотото на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която се проведе в петък и събота в хърватската столица Загреб с медийното участие на Investor.bg. Дискусиите на събитието бяха насочени основно към паричния пазар и преструктурирането на модела на растеж в отделните страни с цел предотвратяване на ситуации, подобни на случващото се в Гърция.

Основните теми, които привлякоха вниманието на участниците във форума, бяха свързани както обикновено с възможностите за растеж, но този път пречупени през призмата на страха от разпростиране на гръцките проблеми и отлива на капитал от региона заради трудностите, които изпитват банките.

Показателен за това е интересът към панелите, на които бе разделено събитието – най-посетените дискусии бяха тези, посветени на капиталовия пазар, създаването на ефективни регионални парични пазари и борбата на корпоративния сектор с негативните ефекти на кризата.

Какви са страховете на инвеститорите?

От въпросите, зададени по време на двудневния форум, няма как да не се набие на очи страхът на инвеститорите от пренасяне на гръцката криза към страните от региона на Централна и Източна Европа. За това говори и президентът на ЕБВР Томас Миров още при откриването на форума.

„Съществува потенциален риск за страните, където гръцките банки имат големи позиции – България, Румъния, Сърбия. Засега не се наблюдават отрицателни ефекти”, смята той, но признава, че опасност все пак има, особено за България, която има и сериозни търговски отношения с Гърция.

Освен притесненията по въпросите с Гърция участниците във форума изразиха недоверие към модела на растеж в повечето от страните и големите валутни рискове, пред които са изправени отделните страни. Според оценките на мнозина голямата задлъжнялост на потребителите и фирмите в чужда валута може да изиграе негативна роля за възстановяването на икономиките заради променливото ниво на дълг в местна валута.

Така например, при всяко поевтиняване на местната валута размерът на дълговете в чужда валута расте доста, като с особена сила това важи за кредитите в швейцарски франкове и японски йени, каквито според участниците във форума са доста разпространени в региона. Именно към борбата с тази негативна тенденция е насочена инициативата Виена+, която има за цел развиването на местен паричен пазар.

Сериозна тема за размисъл се оказа и събирането на дългове, което в много случаи се оказва критично за оцеляването на иначе стабилни компании. В тази насока бяха приведени голямо количество примери, показващи негативните ефекти на правните системи в някои от страните.

От изказвания на представители на корпоративния сектор стана ясно, че кризата е била използвана от много компании, за да се обяви банкрут и да се избяга от натрупани дългове. В доста от случаите това е правено недобросъвестно и е изправило на ръба на фалита здрави фирми, които обаче се явяват междинно звено в производствената верига и зависят силно от коректността на доставчиците си.

Какви са надеждите

Като цяло, въпреки притесненията относно стабилността на региона, инвеститорите и банкерите продължават да го разглеждат като достатъчно перспективен. За разлика от последните години обаче оптимизмът е доста по-умерен и както посочи директорът за корпоративно и инвестиционно банкиране на УниКредит Груп Карло Марини „ЦИЕ вече не е Елдорадо за европейския бизнес в смисъла на място, където се правят лесни пари”.

По-умереният оптимизъм ще помогне за повишаване на качеството на новите проекти за развитие на компаниите, тъй като по друг начин няма как да бъде привлечено вниманието на чуждите инвестиции. В тази насока бе посочено, че от особено значение ще бъде способността за усвояване на средствата от европейските фондове, които имат потенциала да бъдат двигател на растежа и заместител на категорично очевидния отлив на инвестиции.

Позитивно усещане остана от друга основна промяна на мисленето за страните от региона, които до скоро се смятаха за едни от най-рисковите в света. Голяма заслуга за това има гръцката криза, която обърна вниманието на инвеститорите към фискалните показатели на отделните страни. Това позволи да бъдат забелязани здравословните нива на задлъжнялост на много от страните и техните относително стабилни бюджетни салда.

Тази промяна в настроенията бе посочена от анализаторите и на трите банки с голямо присъствие в региона, които взеха участие във форума – австрийските Erste Bank и Raiffeisen Bank, както и италианската UniCredit. В презентациите на всички тях бе изтъкнато, че запазването на тези здравословни показатели има потенциала да насочи към региона значителни по размер инвестиции.

Именно това виждане стои в основата на очакванията за добро икономическо развитие на страните от ЦИЕ, макар да се отчитат различните позиции, от които те тръгват в борбата си с кризата. Спазването на законите и подобряването на регулациите също бе посочено като критично важно за това, а както за съжаление знаем, именно това е ахилесовата пета на икономиките от ЦИЕ и особено на тези от Балканите.

Перспективите

Очакванията на ЕБВР за региона на ЦИЕ за 2010 година се оказаха по-високи от очакваното, като прогнозата за ръст бе завишена. Вместо досегашните 3,3 на сто, анализаторите на институцията вече очакват икономически ръст от 3,7 на сто. Това обаче не бива да дава поводи за прекомерен оптимизъм, особено що се отнася до България.

На фона на увеличената прогноза цели шест от седемте страни, разположени в Югоизточна Европа се оказаха със занижени перспективи – това са Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Румъния, Сърбия и за съжаление – България. Единствената страна с повишена прогноза за икономическия растеж се оказа Македония.

Новата прогноза за нашата страна е за спад на икономиката от 1,2 на сто през 2010 година.

Всичко това показва, че завишената прогноза за страните, в които оперира ЕБВР, се дължи основно на Русия, Украйна и Турция, които според мнозина анализатори вече са далеч от дъното, достигнато през миналата година.

Изводите от срещата

Въпреки оптимизма, изразен от повечето участници, като цяло форумът остави усещането за предпазливост в оценките за икономическото развитие и перспективите. Положителната новина е това, че все повече се обръща внимание на задлъжнялостта в чужда валута и че се търсят регулаторни механизми за преодоляването й.

Негативната обаче е свързана с липсата на детайли относно това как точно може да се създадат парични пазари в отделните страни. Сред критиките в тази посока е и това, че времето за създаване на парични пазари за много от страните е изтекло, тъй като те са се насочили по пътя към приемане на еврото.

Независимо от всичко обаче големият плюс е, че жертвите, които се правят в много от страните за запазване на здравословни бюджетни салда и нива на задлъжнялост, вече се оценяват от инвеститорите. За страните от ЦИЕ остава да осъзнаят ползите от направените жертви и да работят още по-уверено в стабилизирането на публичните финанси, подобряването на инвестиционния климат чрез мерки срещу корупцията и нарушаването на законите и усвояването на парите от фондовете на Европейския съюз.

Още от форума:

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:47 | 07.09.22 г.
fallback