Дълговата криза всъщност никога не е свършвала. Тя започна с рисковите ипотечни заеми в САЩ, които повалиха някои от най-големите и стари банки на света, като постепенно планините от дълг се изместиха от домакинствата към правителствата, като продължават да държат финансовата система на ръба на бедствието. Те застрашават задлъжнелите страни по целия свят и може да ударят тежко Европа и да спрат оздравяването на икономиката в САЩ, Китай и Латинска Америка, се казва в анализ на MarketWatch.
Въздействието на втория етап от дълговата криза върху пазарите бе тежко. Еврото падна с повече от 12% спрямо долара през последните шест месеца, след като стана ясно, че бюджетният дефицит на Гърция за 2009 г. е 13,6% от нейния БВП, или четири пъти по-голям от ограничението за страните от ЕС. Златото се придвижи постепенно към нови върхове, тъй като инвеститорите потърсиха в него сигурно убежище. По същата причина расте и курсът на щатския долар.
Но най-тревожното от всичко може би е, че в момента е по-скъпо да се купи застраховка срещу фалит на държава, отколкото банкрут на компания. В началото на февруари цената на застраховката срещу фалит на страна от Западна Европа стана по-висока от тази на защитата срещу неизпълнение на задълженията на щатски компании с топ инвестиционен рейтинг. Подобно нещо се случва за първи път в историята на финансовите пазари, по данни на института за пазарни проучвания Markit.
Някои анализатори все повече се опасяват, че правителствата могат да се окажат неспособни да погасят своя дълг, подобно на банките и застрахователните компании, които спасиха през 2008 г. При сегашните обстоятелства не е изключено фалитът на една държава, дори и да е малка като Гърция, да доведе до финансова катастрофа, която би затъмнила паниката след колапса на Lehman Brothers през 2008 г.
Всъщност светът е виждал кризи със суверенния дълг много преди сполетелите Гърция бюджетни неволи. По ирония на съдбата първата документирана дългова криза е била именно в Гърция 5 века преди новата ера. През последните 30 години Латинска Америка, Африка и Азия изживяха тежки кризи заради своята свръхзадлъжнялост, които бяха придружени от забавен икономически растеж, инфлация и слаба печалба от фондовата борса, което направи още по-трудно изплащането на техните дългове.
Някои страни вече отговориха на силния пазарен натиск и пристъпиха към съкращения на държавните си разходи, в това число Великобритания, Гърция, Испания и Португалия. Проблемът обаче е толкова голям, че инвеститорите остават предпазливи въпреки спасителния механизъм за еврозоната на стойност 750 млрд. евро и решението на Европейската централна банка да изкупува държавни ценни книжа.
Повечето притеснения около дълговата криза се фокусират засега върху Гърция и задлъжнелите държави от Западна Европа. Дълговата криза обаче лесно може да се превърне в глобален проблем, особено като се има предвид, че най-големите дългове този път са натрупани не в развиващите се пазарни икономики, а в развитите страни. Това прави сегашната дългова криза по-различна от тези преди нея.
Мерките в развитите страни за спасяване на проблемни банки и стимулиране на икономиката ще вдигнат от 65% през 2007 г. до 100% през 2014 г. делът на държавния им дълг от БВП, прогнозират от МВФ.
Въпреки че еврозоната е епицентър на настоящата криза, нейната обща фискална позиция е по-силна от тази на САЩ, Великобритания и Япония. Това означава, че тези страни рано (Великобритания) или късно (в случая на Япония и САЩ) са изложени на риска да бъдат тествани от пазарите, особено когато нивата на държавен дълг наближат 100% от БВП. При това положение по-голямата част от приходите от данъци и други източници трябва да бъдат изразходвани за изплащане на лихвите по дълга.
Нещата стават още по-сложни, ако по-голямата част от държавния дълг се държи от чужденци, защото в този случай парите напускат страната, вместо да се инвестират в икономиката й. А това на свой ред затруднява още повече нейния икономически растеж. Япония прави изключение, защото голяма част от нейния дълг се държи от японски компании и домакинства. Така лихвените плащания остават в страната и помагат да се поддържа икономическия й растеж. Населението на Япония обаче старее и в един момент по-голямата част от вложителите може да спрат да купуват държавни облигации, защото ще започнат да харчат своите спестявания.
Интересно скорошно изследване на икономистите Кармен Райнхарт и Кен Рогоф, публикувано през тази година, показа, че през последните два века страните с държавен дълг над 90% от БВП са имали среден икономически растеж от 1,7% на година. Това се оказва наполовина на растежа на страните с дълг под 30%, което илюстрира добре негативните ефекти от свръхзадлъжнялостта върху икономиката.
17:45 | 09.09.22 г.