В продължение на много седмици икономисти и анализатори от целия свят призоваваха ясно политиците от еврозоната да действат по-единно и решително относно кризата с държавния дълг. Тя започна в Гърция, но застраши да се разпространи и в други страни с твърде голям бюджетен дефицит и слаби възможности за икономически растеж.
Политиците от еврозоната обаче, както и Европейската централна банка (ЕЦБ), не пожелаха да покажат единство или готовност за по-решителни мерки чак до 10 май, когато бе обявен спасителния план за 750 млрд. евро, пише The Economist. Само три дена преди това страхът от задълбочаване на дългова криза бе на път да се превърне в паника.
В допълнение на крупните мерки за еврозоната, обявени от ЕС и МВФ този понеделник, ЕЦБ съобщи, че ще започне да изкупува държавни ценни книжа (ДЦК) на вторичните финансови пазари, за да възстанови нормалното функциониране на "проблемните" пазари на държавен дълг.
Фондовите борси по целия свят реагираха еуфорично на новината, като най-силно скочиха индексите в страни като Франция, чиято банкова система е сред най-силно изложените на риск от фалит на Гърция. Доходността на десетгодишните гръцки облигации междувременно се понижи от над 12% до по-малко от 8% в понеделник.
Силната реакция на финансовите пазари вчера показва всъщност колко скептични са били инвеститорите преди това относно способността на Европа да отговори на задълбочаващата се криза с достатъчен размах и бързина. Днешните понижения на индексите на свой ред са знак за това колко крехко остава състоянието на финансовите пазари.
Спасителният план за еврозоната е мащабен, но оставя чувството за разединение. Една част от него се базира на съществуващ фонд за 50 млрд. евро за страни извън еврозоната, които имат проблеми с поемане на държавните си задължения. Тези пари ще дойдат от издаването на облигации на ЕС, които могат да се продадат сравнително бързо.
ЕС ще създаде подобен фонд за 60 млрд. евро и за страните от еврозоната. Сумата е ограничена, защото това е максимумът, който ЕС може да привлече, без да наруши ограничението за своя бюджетен дефицит. Тази мярка е трябвало да се одобри и от страни извън еврозоната, като Великобритания например, чиито данъкоплатци също ще участват в спасителния план.
В основата на спасителния фонд обаче стои сумата от 440 млрд. евро, които ще се заделят за нуждаещи се страни от еврозоната. Подробностите за това как ще работи схемата ще излязат до няколко седмици. Половината от средствата се очаква да дойдат от МВФ.
Всички тези елементи от плана за справяне с дълговата криза отговорят на необходимостта от мащабни мерки, но ще мине известно време, преди схемата да подейства, а това обяснява нервността на финансовите пазари. Всичко това направи изключително важно участието на ЕЦБ в създалата се ситуация, тъй като тя е единствената институция в Европа, която може да реагира достатъчно бързо на проблема.
Според пазарни участници понижението в доходността на ДЦК на Испания, Ирландия, Гърция и Португалия вчера се дължи на покупки на облигации от страна на ЕЦБ. По този начин ЕЦБ може да увеличи количеството на парите в банковата система, а оттам и в икономиката, за да подкрепи нейното възстановяване.
ЕЦБ обаче обяви, че чрез продажба на други финансови инструменти, ще стерилизира своята намеса на финансовите пазари и ще избегне разхлабване на паричната си политика. Нейният президент Жан-Клод Трише отрече ЕЦБ да е била притисната да започне с покупките на ДЦК, въпреки че на 6 май твърдо заяви, че управителният съвет на ЕЦБ дори не е обсъждал тази мярка.
Въпреки яростната защита на своята независимост, ЕЦБ промени коренно своя подход към кризата в Европа през тази година. Монетарната институция направи рязък обратен завой по отношение на много от своите принципи, като не само прибегна до покупки на ДЦК, но премахна и изискването си за минимален задължителен рейтинг по гръцките ДЦК, правейки изключение за една единствена страна. Освен това ЕЦБ и ЕС допуснаха участието на МВФ в спасителния план, след като допреди месец смятаха, че това ще навреди на еврозоната.
Всичко това руши доверието в ЕЦБ, което досега се крепеше на това, че централната банка съумяваше да спазва обещанията си до край, както и на умението на нейното ръководство да взема решения, в които не личи политическа целесъобразност. И по двата показателя обаче ЕЦБ се оказа губеща след гръцката криза и трудно ще си възвърне репутацията на непредубеден враг на инфлацията.
Още по темата за кризата с държавния дълг:
Какви са рисковете пред плана за спасяване на еврозоната?
Защо единната валута в Европа не е така успешна, както долара?
За коя банкова система проблемите на Европа са най-голяма заплаха?
01:48 | 29.08.22 г.