Европейският съюз (ЕС) изненада финансовите пазари вчера с резкия обрат в своята позиция, като обяви смел план за подпомагане на Гърция, с който се опита да възстанови доверието към еврозоната. Този път обявените мерки бяха достатъчно всеобхватни, като за първи път от началото на фискалната криза преди половин година европейските политици действаха с по-голям замах, отколкото финансовите пазари очакваха.
Първоначалната реакция на фондовите борси и пазарите на дългови ценни книжа показа, че намесата на ЕС, МВФ и Европейската централна банка се одобрява от инвеститорите. Съвместният им план показа, че те осъзнават сериозността на проблема с дълговата криза в еврозоната, който продиктува международна намеса в лицето на МВФ.
Еврото поскъпна силно с повече от 1% срещу долара след новината, но след това отново поевтиня, за да завърши вчерашната сесия със загуба от 0,4%. Единната валута губи още 0,6% срещу долара днес, след като първоначалната еуфория отстъпи място на притесненията за това дали планът ще проработи. Това се дължи на редицата неясноти относно това дали страни извън еврозоната ще са съгласни да приемат финансовото бреме и как ще се гарантира, че кризата няма да се повтори в бъдеще.
Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман смята, че 750-те млрд. евро няма да излекуват същинския проблем на гръцката и испанската икономика, които са изживели седем силни години след въвеждане на еврото, което води до силен приток на външни капитали. След спукването на балона обаче приходите на държавата падат драстично и се стига до сегашната фискална криза.
Според Кругман единственият начин спасителният план за еврозоната да успее е като Гърция и Испания оздравят своите икономики чрез относителна дефлация, или казано с други думи, като намалят цената на труда. По този начин двете страни ще си възвърнат конкурентоспособността в сравнение с Германия или Франция.
Икономистът смята, че най-големият непосредствен риск пред спасителния план е загубата на доверие от страна на инвеститорите в облигации и затова приветства положително решението на ЕЦБ да подкрепи финансовите пазари с покупката на държавни ценни книжа.
Според Кругман именно по-меката парична политика ще изиграе съществена роля за справяне с криза в Европа, увеличавайки инфлацията в еврозоната. В този случай, ако Испания и Гърция намалят цената на труда с 15% през следващите пет години, а инфлацията в еврозоната е 1% годишно, цената на труда в двете страни ще спадне значително спрямо тази в Германия и Франция. Икономистът допълва, че по този начин планът на ЕС, МВФ и ЕЦБ няма да се сведе само до купуване на време, защото докато той трае, ще могат да настъпят положителни промени в европейската икономика, които да гарантират стабилността на еврозоната в бъдеще.
Още по темата:
Защо единната валута в Европа не е така успешна, както долара?
За коя банкова система проблемите на Европа са най-голяма заплаха?
17:19 | 05.09.22 г.