Глобалната финансова система отново е разпъната от нарастващи държавни дългове. Това навява лоши спомени за фалити и близки до фалита ситуации сред развиващи се страни като Аржентина, Русия и Мексико.
„Но истинският проблем е не дали Гърция или някоя друга малка страна може да фалира, а това дали отчайващите прогнози за фискалния дефицит и размера на държавния дълг ще застрашат кредитния рейтинг и стабилността на валутата на най-големия длъжник в света САЩ“, пише Financial Times.
Финансовата картина в Америка според изданието е дори по-лоша от колкото изглежда. Бюджетната служба към американския конгрес прогнозира, че през следващите десет години натрупаният дефицит ще достигне 9,7 трилиона долара, а федералният дълг – 90% от БВП – почти колкото този на Италия.
Глобалните капиталови пазари едва ли ще са склонни да приемат такава кредитна ерозия и, ако се разбунтуват, както през 1979 г., реалността ще наложи сериозни промени във фискалната и валутна политика на Вашингтон. Решаването на този проблем е най-сериозното предизвикателство пред американския президент Барак Обама, много по-сериозно от безработицата и Афганистан, се казва в анализа.
Колко лоши са прогнозите?
Размерът на федералния дълг ще нарасне с почти 250% през следващите десет години до 20 трилиона долара от сегашните 7,5 трилиона. Освен по времето на Втората световна война, такъв скок на задлъжнялостта не се е случвал за цялата история от 1792 година, когато за първи път са записани финансовите резултати на страната.
Скокът на задлъжнялостта е толкова рязък, че през 2020 Федералният резерв ще трябва да заема по 5 трилиона долара на година, само за да рефинансира задълженията си. Годишните плащания по лихвите на тези дългове ще се доближат до размера на бюджетния дефицит. Този сценарий е опасен, защото доларовите лихвени проценти ще бъдат толкова високи, че ще задушат инвестициите и световния икономически растеж.
Проклятието на Обама е да се занимава с всички тези неща. Тежката финансова дисциплина през 2009 – 2010 отразява наследените от ерата на Буш дефицити и по-ниски приходи. Със своите инициативи настоящият президент е отговорен за едва 15% от натрупаните разходи, но въпреки това сегашната криза е „кризата на Обама“.
За справяне със ситуацията отношението на дефицита към БВП трябва да бъде намалено с поне два процентни пункта, което означава бюджетните разходи да бъдат намалени с около 300 милиарда долара на година. Решението трябва да включва приходи от по-високи данъци и орязване на разходите.
Политически и финансови фактори ще определят по кой път ще тръгне Америка. Според най-оптимистичния сценарий през следващата година законодателите ще приемат необходимите промени за намаляване на разходите и увеличаване на данъците и до 2020 г. ще бъде достигнат наистина балансиран бюджет.
Друг сценарий рисува точно обратната картина: Десет години фискална ерозия, дългът достига 90% от БВП, лихвените проценти се покачват, но световните капиталови пазари финансират тези нужди, без това да се отразява сериозно на финансовата стабилност.
Историята обаче предлага трета възможност, сценарий, който се е случвал и преди: През следващите една – две години на валутните и кредитни пазари ще има спокойствие, но шансовете те да приемат ситуацията в дългосрочен план са ниски. Крахът на долара от 1979 г. е показателен. На фона на петролно ембарго над Иран, стагфлация и отслабващия долар, тогавашният президент Джими Картър представи бюджет с по-голям от очакваното дефицит, което предизвика още паника, срив на долара и дестабилизиране на пазарите. Това принуди Картър да представи втори, доста по-дисциплиниран проектобюджет, а ФЕД да повиши лихвените проценти. Цялата история имаше негативен ефект, както върху икономиката на страната, така и върху президентството на Картър.
За да предотврати лошият сценарий, Обама ще трябва да вложи целия си политически авторитет за постигането на бюджетно споразумение през следващата година. Той ще бъде предупреден, че орязването на разходите и вдигането на данъците е твърде рискован ход за преизбирането му през 2012 г., но алтернативата може да бъде много по-лоша.
00:13 | 14.09.22 г.