Фондовите борси в Украйна, Естония и Румъния отбелязаха завиден ръст през изминалото тримесечие на фона на всички тревоги, предизвикани от фискалните проблеми на Гърция, и очакванията за затягане на паричната политика на централните банки в редица от най-големите икономики на света.
Основният борсов индекс в Украйна PFTS се е повишил най-много с цели 64% през първите три месеца на тази година въпреки политическата криза в страната, която накара Международният валутен фонд да блокира в края на миналата година спасителния заем от 16,4 млрд. долара. Той бе отпуснат на Украйна през ноември 2008 г., след като правителството изпадна в невъзможност да посреща своите задължения.
По данни на Bloomberg украинският индекс PFTS е най-добре представилият се борсов измерител в света от началото на тази година. През 2009 г. той се увеличи с близо 90%, след като обаче преди това през 2008 г. се понижи със 74 на сто. Своята най-висока стойност в исторически план от 1 208,61 пункта PFTS отбеляза на 15 януари 2008 г., а на 31 март той е с 22% под това ниво, или 940,22 пункта.
Украинската икономика се сви с 15% в рамките на 2009 г., след като предишният президент на страната Виктор Юшченко не успя да предприеме стъпки за стабилизиране на икономиката и публичните финанси заради своето неразбирателство с бившия премиер Юлия Тимошенко.
Избирането на Виктор Янукович за президент през февруари тази година обаче намали притесненията на инвеститорите за политическата и икономическа обстановка в Украйна, която е твърде нестабилна през последната година и половина. Международната рейтингова агенция Standard & Poor’s намали пет пъти своята дългосрочна оценка за украинския дълг през последните две години, а другата агенция Fitch на свой ред понижи кредитния рейтинг на Унгария на три пъти.
За да се възобнови плащането на заема от Международния валутен фонд, наскоро формираното украинско правителство, начело с премиера Микола Азаров, ще трябва да убеди фонда, че ще намали бюджетния дефицит на страната наполовина спрямо миналогодишните му нива.
Особеното за индекса PFTS, който обединява 20-те най-големи компании на Украинската фондова борса, е, че половината от дружествата в него се занимават с добив и обработката на суровини. Ето защо той е силно зависим от колебанията в цените на суровините, които се повишиха значително през последните месеци.
Около 47% от другите компании в индекса са от комуналния сектор и сектора на услугите, като селското стопанство не е представено от нито едно публично дружество. По този начин съставът на индекса не му позволява да представи по обективен начин украинската икономика. Фондовата борса в Украйна донесе недостижимата за друг пазар възвръщаемост от близо 900% за последните десет години.
На второ място сред основните индекси в Централна и Източна Европа се нарежда естонският OMX Tallinn, който се е повишил с над 41% от началото на тази година. Силният ръст на фондовата борса в Талин за последните три месеца може да се обясни по-лесно, а именно с очакваното присъединяване на Естония към еврозоната в началото на следващата година.
Това повиши интереса на външни инвеститори към естонските компании. За позитивните борсови нагласи помогнаха и решителните мерки на правителството за намаляване на бюджетния дефицит на страната. В тази връзка рейтинговата агенция Moody's повиши днес от негативна до стабилна своята перспектива за кредитния рейтинг на Естония, който в момента е A1.
Подобни стъпки бяха предприети и от Standard and Poor’s и Fitch през тази година, след като естонското правителство предприе стъпки за намаляване на разходите и заплатите, за да увеличи по този начин конкурентоспособността на балтийската икономика. Това е важна стъпка с оглед на предстоящото въвеждане на еврото в страната, което може да се случи още през януари следващата година.
Естонската икономика се сви с 14% през миналата година заради драстичния спад в строителния сектор, търговията на дребно, потреблението, производството и финансовите услуги.
Северните ни съседи също се отличават със силен борсов ръст в началото на годината, като индексът BET е нараснал с над 27% през първото тримесечие. Само в рамките на март румънският индекс се е повишил с близо 12%, като в края на месеца основният лихвен процент в страната падна до ново историческо дъно от 6,5 на сто в подкрепа на икономическото възстановяване на страната.
Румънската икономика се сви със 7,1% през 2009 г., след като през 2008 г. страната се нареди на първо място в Европейския съюз по ръст на своя брутен вътрешен продукт.
Пазарът на ценни книжа в Русия се представя по-слабо от този в Украйна, като RTS е нараснал с 8,8% над нивото си от края на декември 2009 г. По време на вчерашната сесия руският индекс отбеляза 19-месечен връх. Руската фондова борса бе първенец по ръст през 2009 г.
С между 5 и 10% през последното тримесечие са скочили главните борсови индекси в Полша, Хърватска, Русия, Казахстан и Чехия, а с около 10-13% са се увеличили борсовите измерители в Турция и Унгария. България, заедно с Гърция, Словакия и Словения обаче попада в групата на губещите пазари на ценни книжа през тази година.
Централна и Източна Европа | Индекс | Изменение за март (%) | Изменение за 1-то тримесечие (%) |
Украйна | PFTS | 33.36% | 63.90% |
Естония | OMX Tallinn | 9.75% | 41.43% |
Румъния | BET | 11.95% | 27.18% |
Унгария | BSE | 14.00% | 13.41% |
Турция | ISE 100 | 13.75% | 10.05% |
Русия | RTS | 11.44% | 8.82% |
Хърватска | CROBEX | 0.22% | 8.50% |
Казахстан | KASE | 8.12% | 8.34% |
Чехия | PSE | 5.10% | 7.20% |
Полша | WIG | 9.66% | 6.03% |
Сърбия | BELEX | -4.06% | 3.06% |
България | BG40 | -0.44% | 0.35% |
България | SOFIX | -0.55% | -1.36% |
България | BGTR30 | -0.54% | -3.01% |
Словения | Total Market | -0.69% | -3.75% |
Гърция | ASE | 8.07% | -5.50% |
Словакия | SSI | 5.15% | -8.57% |
България | BGREIT | -3.11% | -9.94% |