Гръцката криза подчерта още по-силно класовото разделение в еврозоната

Фискалната криза в Гърция ще промени начина, по който еврозоната функционира, но резултатът засега изглежда няма да е този, към който създателите на единната валута са се стремили. При подписването на споразумението от Маастрихт през 1991 г. Хелмут Кол, Франсоа Митеран и Жак Делор са вярвали, че създаването на европейски валутен съюз ще доведе неизбежно и до по-тесен политически съюз.

Но пропуските, заложени при създаването на еврото, показаха, че е много вероятно да се засили класовото разделение между отделните държави в еврозоната, се казва в анализ на Ройтерс. В резултат на това големите и развити страни, като Германия, оказват оказват все по-голям контрол върху догонващите ги държави като Гърция, без обаче на свой ред да позволяват подобна намеса.

Възможно е също така Берлин да откаже да помогне на Гърция при нужда, което ще остави страната с единствената опция да получи спешно заем от Международния валутен фонд. В случай обаче, че Гърция не пожелае да се подложи на тежките фискални жертви, предписани от Европейския съюз, МВФ или Германия, може да се стигне до несъстоятелност или разсрочване на нейните дългове.

Вариант 1: По-стриктно икономическо управление на еврозоната

Все по-често в Брюксел се говори за по-строго икономическо управление на еврозоната, като за тази цел ще са нужни нови органи за наблюдение на Европейската комисия, Евростат и бюджета на отделни страни. В началото на март ЕК поиска да получи право да препоръчва икономически реформи в отделни страни и да изпраща предупреждения на тези от тях, които изостават или не отговарят адекватно.

На преден план излезе също и идеята за създаване на кредитор от последна инстанция в ЕС. Френският президент Никола Саркози на свой ред поднови призивите за създаване на европейско икономическо правителство, което да координира икономическата политика на страните членки. То ще отговаря и за поддържането на обменния курс на еврото срещу щатския долар и китайския юан на подходящо ниво.

Германия обаче, която е най-голямата европейска икономика, показа ясно, че не е съгласна да позволи надзор над собствената си икономика, която зависи силно от износа. Според редица икономисти именно в натрупването на големи излишъци по текущата сметка на Германия и други страни от ЕС всъщност се крие причината за големите дисбаланси и асиметричните шокове в икономиката на еврозоната.

Обречено на неуспех засега изглежда и предложението да се издават дългови книжа, които да са общи за всички страни от еврозоната. Това ще позволи на всички държави да заемат пари от финансовите пазари при една и съща цена. Идеята обаче е неприемлива за Германия, Холандия и Финландия, които се радват на много по-голямо доверие от страна на инвеститорите заради стабилната си икономика.

Икономистите Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания и Томас Майер от Deutsche Bank предложиха да се създаде Европейски валутен фонд по подобие на МВФ, който да помага на страни от еврозоната, попаднали в затруднено положение. Той ще бъде финансиран първоначално от международните финансови пазари, а впоследствие и с вноски от държавите с прекомерен дефицит.

Всички тези амбициозни идеи обаче могат да срещнат сериозна политическа съпротива от 27-те членки на ЕС, имайки предвид колко време отне, за да се ратифицира Договора от Лисабон. Така че всеки голям скок напред в икономическата интеграция на ЕС засега изглежда малко вероятен.

Вариант 2: Класово разделение в рамките на еврозоната

Разделението между двете класи в еврозоната е реалност от 2004 г., когато правилата на ЕС за бюджетна дисциплина бяха по-строги за малките страни. Впоследствие те бяха пренаписани, за да може Франция и Германия да избегнат санкции, след като многократно нарушиха заложената граница за дефицита. Фискалната криза в Гърция засили допълнително тази тенденция, независимо от нейния развой.

Въпреки че засега няма изгледи страната да бъде спасена с финансова помощ от своите европартньори, Атина незабавно бе поставена под фискалното ръководство на ЕС, въпреки че в миналото Франция също е нарушавала заложения таван за бюджетен дефицит от 3% от БВП. Неговият размер е надхвърлял над два пъти поставеното ограничение, но страната никога не е била подложена на подобна намеса.

Освен това, ако Германия предостави финансова помощ на Гърция, това ще я превърне неволно в нещо като кредитор от последна инстанция в Европа, което ще затвърди класовото разделение в еврозоната и може да предизвика силно обществено негодувание. В крайна сметка по този начин доверието между големите и малките държави членки на ЕС, както и между Севера и Юга, може да се влоши значително.

Вариант 3: Спасителна намеса от страна на МВФ

Третата възможност, която не може да се изключи, е властите или конституционният съд в Германия да направят невъзможно Берлин да дава финансова помощ на закъсала страна в еврозоната. По този начин ще се стигне до опцията с получаване на заем от МВФ или за разсрочване на дълговете на Гърция. Според много икономисти получаването на помощ от МВФ е най-добрия вариант за еврозоната.

Техният основен аргумент е, че ЕС няма нужната експертиза и политическа воля, за да наложи необходимите мерки за оздравяване на фискалния сектор. Лошото е, че правителствата в еврозоната са превърнали темата за прибягването до помощ от МВФ в табу, защото това ще покаже, че те всъщност не са способни да се справят със собствените си финансови проблеми без външна намеса.

В същото време несъстоятелността на дори една малка държава като Гърция може да доведе до сериозни сътресения във финансовия сектор и ще нанесе тежък удар на еврото. Ето защо Германия вероятно ще подкрепи спасяването на Гърция въпреки обществения гняв. В по-дългосрочен план този случай може да тласне ЕС към по-бързото постигане на по-ефективна и тясна икономическа интеграция.

Вариант 4: Несъстоятелност на страна от еврозоната

Четвъртата и най-малко вероятна възможност е, че Гърция или друга финансово затруднена държава може да излезе от еврозоната. Това обаче ще доведе до огромна девалвация на еврото, повишаване на рисковите премии по държавните ценни книжа на страните от еврозоната, дипломатическа изолация, висока безработица, загуба на покупателна способност и ще бъде удар за краткосрочните инвестиции.

Ето защо дори и да се стигне до неплатежоспособност на Гърция, това не означава непременно, че тя ще напусне или ще бъде изключена от еврозоната. При всички положения този сценарий ще предизвика верижна реакция от проблеми на световните финансови пазари, които изискват бърза намеса и вземането на тежки решения, за които засега изглежда, че властите в ЕС не са добре подготвени.