Преди няколко години Уорън Бъфет направи знаменитото изказване, че едва тогава, когато вълната отмине, можем да видим кой е плувал гол. Тази мисъл става доста подходяща и днес, тъй като през последните месеци се изговори много за това, какво би станало, ако централните банки започнат да изтеглят стимулите от системата.
В тази посока вече има достатъчно намеци, пише Джилиян Тет, колумнист във Financial Times. Английската централна банка обяви, че замразява програмата за количествено облекчаване, което предизвика сериозна вълна от дебати относно последствията за пазара на държавни облигации.
Според мен обаче един от най-проблемните въпроси е какво ще се случи със задлъжнялостта на Гърция, пише Тет. За повечето наблюдатели като основна причина за срива в цените на гръцките облигации е внезапното решение на инвеститорите, които изведнъж са осъзнали естеството на гръцките проблеми.
Това обаче е само едната страна на въпроса. Другият фактор, който вреди на гръцките облигации е все още тихата, скрита дискусия, която тече в ЕЦБ по отношение на политиката по приемане на държавни облигации като обезпечение за заем.
През есента на 2008 година, след колапса на Lehman Brothers, ЕЦБ отхлаби правилата, по които банките могат да получат кредити от централната банка. По-конкретно, институцията позволи като обезпечение да бъдат използвани правителствени облигации с рейтинг от ВВВ нагоре. Преди това минималният рейтинг беше А-.
Първоначално това беше представено като „временна политика”, която трябваше да продължи горе-долу до средата на 2009 година. После обаче действието й бе удължено до края на 2010 година. Освен това през 2009 година банките, които са имали гръцки правителствени облигации, са можели да ги обменят за други видове активи чрез операциите на ЕЦБ.
Това, от своя страна, е подкрепило цените на гръцките облигации, а с това и гръцките банки, където са съсредоточени държавните ценни книжа.
До скоро много анализатори разчитаха, или се надяваха, тази политика да бъде удължена отново, може би до края на 2011 година или дори до по-късен етап. Макар към момента Гърция да притежава рейтинг, отговарящ на старите изисквания, съществува опасност той да бъде смъкнат съвсем скоро.
Това поставя риск облигациите на страната да останат отвъд изискванията на ЕЦБ в случай на затягане на режима.
По-рано тази година високопоставени представители на ЕЦБ дадоха сигнали, че се планира „нормализиране” на политиката по план – в края на 2010 година. Това е част от стратегията на централната банка за изход от прекалено либералната политика. По този начин бе премахнат ключов източник на подкрепа за гръцките облигации, а инвеститорите реагираха уплашено.
В никакъв случай не искам да кажа, че дебатите относно политиката по обезпечения на ЕЦБ е единствената причина за шока, който изживяват гръцките облигации, посочва Тет. Ясно е, че съществуват макроикономически причини за безпокойство. Освен това резките пазарни движения се дължат и на спекулативните участници, които изтеглят парите си, уплашени от риска.
През следващите седмици ще бъде вълнуващо да се наблюдават действията на хедж фондовете. Интересно е да се видят и различията в света на инвестициите. В очите на много от играчите на Wall Street, ако се гледат чисто математическите модели, изглежда съвсем логично, ако не и неизбежно, Гърция да спре да плаща облигационните си задължения или да напусне еврозоната.
За много от европейските банкери, политици и анализатори фокусирането върху цифрите води в друга посока. За тях въпросът не е икономически, а политически. Освен това той е свързан с решителността на цели поколения политици, носещи травмите на Втората световна война, да запазят цялостта на ЕС, и то на почти всяка цена.
Поради тази причина, когато цената на гръцките облигации потъна, а доходността скочи, влиятелни фигури в Европа започнаха да свързват това с „атака срещу еврото”, приравнявайки случващото се на това, което Джордж Сорос причини на британската лира преди две десетилетие. Потенциалът за политическа подкрепа следователно става все по-голям.
Не на последно място, когато емоциите вземат връх в свят, в който хедж фондовете правят печалбите си от сриващи се системи и големи грешки, проблемите на Гърция показват не една, а две линии, по които може да дойдат главоболия. Едната е значителното ниво на задлъжнялост, а другата – пътят на ЕЦБ към затягане на политиката.
Казано по друг начин, проблемите на Гърция може би са били маскирани през последната година, а денят, в който те трябва да бъдат показани в своята цялост, наближава все повече.
Може би Гърция ще успее да се справи с фискалните си проблеми, за да избегне отминаването на вълната и вероятността да се окаже гола. Вероятно страни като Испания и Великобритания също ще успеят да го направят. Много могъщи инвеститори обаче със сигурност залагат, че това няма да се случи.
Пригответе се за драма и то не само в Гърция, завършва Тет.