Източна Европа, където валутните движения и борсовите компании създадоха възможност за доларови печалби от над 50 на сто тази година, започва да избледнява като най-атрактивната за инвестиции дестинация на Стария континент. Причината за това е стремглаво нарастващия размер на публичния дълг в отделните страни.
Унгарският форинт е втората най-слабо представяща се валута спрямо долара от общо 26 парични единици на развиващи се страни. Така поскъпването му по отношение на зелените пари от 10 март досега бе намалено до 33 на сто.
Словакия, Полша, България и Чехи са сред седемте страни с най-голямо увеличение на кредитния риск от общо 21 държави, на които Bloomberg наблюдава т.нар. credit-default swap.
Разходите за застраховане срещу риск от непогасяване на държавен дълг в Украйна се повиши с 395 базисни пункта за последните два месеца до 1 548 пункта. В Полша увеличението е в размер на 26 базисни пункта до 126 пункта. Един базисен пункт се равнява на увеличение с 1 000 евро на цената на контракт за предпазване на позиция от 10 млн. евро.
За увеличаването на кредитния риск допринася и зависимостта от заеми в чужда валута. Компаниите и потребителите в Латвия, Литва, Естония, Унгария, Чехия, Полша и т.н. са заели големи суми в евро, тъй като лихвените проценти са били по-ниски от тези в собствените им валути след приемането им в Европейския съюз.
Същото нещо се е повторило и в Румъния и България след 2007 година.
Сривът от 19 на сто на полската злота срещу еврото през втората половина на 2008 година, както и спадът с 11 на сто на унгарския форинт и с 9,5 на сто на румънската лея през същия период изправиха кредитополучателите в тежка ситуация и затрудниха изплащането на кредитите.
В Литва, Латвия, Естония и България валутните курсове са фиксирани към еврото и това не се е случило. Поддържането на фиксираните курсове обаче се оказва доста скъпо за правителствата в момент, когато бюджетните дефицити трябва да бъдат съкращавани заради изискванията на ЕС.
„Някои инвеститори вероятно наистина подценяват потенциала за поевтиняване на акциите и валутите“, смята Тим Хааф от Pimco. „Светът излиза от бъркотията, но Източна Европа ще има нужда от по-дълъг период, за да се справи с относително по-високото ниво на външна задлъжнялост“, посочва специалистът, цитиран от Bloomberg.
Силно растящите дефицити накараха някои от членовете на Европейския съюз като Полша и Латвия например, да отложат плановете си за приемане в еврозоната. Румъния и Унгария пък трябва да въведат ограничения на публичните си разходи, за да получат траншовете от помощта от по 20 млрд. евро, отпусната им от международните организации за борба с кризата.
По прогнози на Европейската комисия държавният дълг на Унгария ще надхвърли 75 на сто от БВП през следващите три години. До 2011 година пък този показател за Полша се очаква да бъде 61 на сто от БВП. През 2010 година пък ЕК прогнозира бюджетни дефицити от 12,3 на сто от БВП в Латвия и 7,5 на сто от БВП в Полша.
„Слабо вероятно е растежът да се възстанови до нивата си от преди кризата“, смята Аренд Каптайн от Deutsche Bank. През периода 2002-2008 година страните от Източна Европа генерираха входящи капиталови потоци, равняващи се на около 8 на сто от средния БВП, с които финансираха кредитния си бум. „Не смятаме, че тези потоци ще се върнат на подобни нива“, категоричен е Каптайн.
От началото на годината борсовите индекси в региона напредват силно, макар прогнозите на ЕК да са за свиване на икономиката на ЦИЕ с 6,3 на сто тази година. Румънският борсов индекс BET е напреднал със 77% в доларово изражение и при реинвестиране на изплатените дивиденти. В Унгария пък BUX се е повишил с 92 на сто. Ръстът на украинският индекс PFTS пък е 107 на сто.
Индексът NTX New Europe Blue Chip, който обхваща компании от целия регион, почти е удвоил стойността си от достигнатото през март петгодишно дъно. През последния месец обаче ралито на показателя зацикли в границите 1 100 – 1 200 пункта.
„Източна Европа изостава и ще продължи да изостава на фона на останалите развиващи се пазари“, смята Рейчъл Зимба от Roubini Global Economics. „Има много очаквания за възстановяване благодарение на износа, но Западна Европа едва ли ще поеме много от техния експорт“, посочва тя. Износът формира около ¾ от икономиките на Чехия, Унгария и Словакия.
Източна Европа получи подкрепа на износа си, след като в Германия и Франция много хора получиха допълнителни средства при замяната на старите си коли срещу нови. Това временно увеличи търсенето на стоки като произвежданите в Чехия автомобили Skoda или унгарските Audi. Така спадът в индустриалното производство се забави до 15 на сто на годишна база в Унгария и до 11,9 на сто в Чехия. За сравнение, през април показателят се движеше с понижение от съответно 25 на сто и 22 на сто на годишна база.
Един от основните проблеми в региона се оказва и политическата нестабилност. В период на криза бяха сменени правителствата в Латвия и Унгария, така се случи и в Чехия. Правителството на Румъния се разпадна заради невъзможността за сформиране на нов кабинет. През следващата година пък са насрочени президентски избори в Украйна и Полша и също може да се очаква остра борба.
22:15 | 04.09.22 г.