В определен смисъл слабият долар е добра новина за света. Зад наблюдаващото се възстановяване на глобалната икономика стои завръщащият се рисков апетит към инвестиции като акции и корпоративни облигации. В момента на най-голяма паника инвеститорите закриваха всякакви позиции с изключение на най-ликвидните си активи – американските правителствени облигации, които бяха предпочитани като убежище. Това търсене на сигурни активи предизвика поскъпване на долара в месеците след колапса на Lehman Brothers през септември 2008 година.
Сега, когато борсите и икономиките отново тръгнаха нагоре, доларът отново стана слаб, причинявайки главоболия на страните с плаващи валутни курсове. Това предизвика три типа на противодействие от страна на засегнатите държави: директни мерки за спиране на поскъпването на местната валута, опити за обезценката й или приемане на слабостта на долара като факт от действителността, се казва в анализ на The Economist.
Бразилия се насочи към директни мерки. Чуждият капитал нахлу в страната, привлечен от благоприятни перспективи за икономически растеж и високи краткосрочни лихвени проценти. Това оказа подкрепа на местната борса, както и на местната валута – бразилският реал. За да спре поскъпването на реала, правителството отново въведе данък върху входящите капиталови потоци, насочени към закупуването на акции или облигации. Макар мнозина да се съмняват в дългосрочните ефекти на подобни мерки, те имаха незабавен ефект. Реалът, който поскъпна с над 30% спрямо долара от март досега, падна с 2 на сто (преди отново да се стабилизира). Основният борсов индекс в страната пък се понижи с близо 3%.
Други се опитаха да предизвикат обезценка на валутите си чрез вербални мерки. В становището след редовното заседание за лихвения процент в Канада от 20 октомври централната банка на страната обяви, че силата на канадския долар ще заличи ефектите от добрите новини за икономиката от последните три месеца. Силната валута би могла да натежи на износа, а освен това заради нея инфлацията би се върнала до заложения таргет от 2 на сто малко по-късно от прогнозите, смятат от банката. Валутните пазари обърнаха внимание на този намек – канадският долар поевтиня с около 2 на сто спрямо американския си съименник след разпространяването на съобщението.
Опитите на Европа да противодейства на слабия долар имаха дори още по-малък ефект. През миналата седмица доларът се свлече до 1,50 EUR/USD спрямо еврото. Това се случи непосредствено, след като съветникът на френския президент Никола Саркози Анри Гино обяви, че подобен валутен курс би означавал „катастрофа” за европейската икономика. Самият Саркози често предупреждава за вредите за износителите, които произтичат от силното евро.
Други страни от еврозоната не са толкова разочаровани. „Силното евро отразява силата на европейската икономика”, смята финансовият министър на Холандия Валтер Бос. Германия, най-големият европейски износител, смята, че компаниите й могат да се справят и при валутен курс от 1,50 EUR/USD. Нейните износители разцъфваха и миналата година, когато еврото отново бе на това ниво. Причината за това е, че се оказа, че специфичните немски капиталови продукти се оказаха слабо чувствителни към ценовите колебания.
Тогава обаче Франция пострада. Доклад на Европейската комисия, разпространен по-рано тази година, показа, че френските износители са изгубили пазарен дял през първите десет години след въвеждането на еврото. Други страни от еврозоната като Гърция, Ирландия, Италия и Испания пък печелят най-малкото заради завръщането на рисковия апетит, заради което рисковите премии по държавния им дълг намаляха. Това прави по-лесно емитирането на държавни облигации, чрез които да се финансират спасителните проекти за икономиката и да се води борба с кризата.
Дори да има подобни ползи, притесненията, че обезценяването на долара може да излезе извън контрол остават осезаеми. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише на няколко пъти повтори виждането си, че отвъд Атлантика осъзнават интереса си доларът да бъде силен. Това може да се тълкува като общ интерес от предотвратяване на потъване на долара.
В действителност САЩ се нуждаят от слаб долар, за да съживят икономиката си, да я пренасочат към износ и да я отдалечат от зависимостта от потребителските разходи. Откакто Китай и някои други азиатски държави са фиксирали валутите си към долара, негативните ефекти от уравновесявянето на валутноте курсове падат върху еврото. По-късно тази година се очаква Трише, еврокомисарят по икономиката Хоакин Алмуня и председателят на еврогрупата Жан-Клод Юнкер да посетят Китай, за да окажат натиск за поскъпване на юана.
Според някои част от решението на проблема е в ръцете на ЕЦБ: ако тя намали лихвения процент, това би довело до отслабване на еврото спрямо долара. Към настоящия момент политиката в еврозоната е коренно различна от тази в САЩ. Основният лихвен процент в еврозоната е 1% и е доста по-висок от този в САЩ. ЕЦБ обаче бе далеч по-либерална в осигуряването на дългосрочни заеми на търговските банки и големите количества отпуснати пари натиснаха надолу лихвените проценти и те се доближиха до тези в останалите богати държави. Силното евро дори би могло да позволи на ЕЦБ да поддържа либералната си политика за по-дълго време, смята Стивън Йен от BlueGold Capital, цитиран от The Economist.
ЕЦБ вероятно ще се изправи пред проблем, свързан с това, че някои други централни банки вече се борят срещу поевтиняването на долара. Докато в Америка лихвеният процрнт е нисък, опитите на останалите да затегнат монетарната политика вероятно би означавал поскъпване на валутите им. Това е цената, която централната банка на Австралия се готви да плати. Стенограмата от срещата на шефовете на институцията от 6 октомври, когато бе повишен лихвения процент, показа, че валутният курс не попада в дневния ред. Ръководителите на банката приписват поскъпването на австралийския долар на устойчивостта на икономиката и на високите цени на суровините.
В Нова Зеландия, по подобен начин, гуверньорът на централната банка Алън Болард обяви, че силата на новозеландския долар идва не заради очакванията за повишаване на лихвения процент.
Когато глобалната икономика се намираше в свободно падане, всички страни търсеха начини да подкрепят икономиките си. „Това, което изглеждаше като координация, всъщност беше съвпадение”, смята Дейвид Ву от Barclays Capital. Възстановяването протича по още по-неравен начин. Страните с по-големи експозиции към поглъщащи внос азиатски държави, каквато е Австралия например, се чувстват комфортно от слабия долар. Дори Япония са относително облаготетелствани. Навсякъде другаде обаче потъващият долар се приема все по-ясно като заплаха.
04:02 | 12.09.22 г.