Огромната мощ на Китай е съпроводена с минимална предвидимост

Само две години след като Пекин започна да разработва множество програми за производителите на зелени технологии, бе взето решение да се спре финансирането на подобни проекти. Подходът „тръгни-спри“ показва, че страната може и да има големи мускули, когато подкрепя даден сектор, но в същото време крие риск от внезапно спиране на кранчето.

В понеделник Китай обяви поредни от серията опити да противодейства на пренасищането с производствени мощности за индустрията с цел балансиране на икономиката и предотвратяване на безсмисленото наливане на инвестиции, пише Уей Гу, колумнист в Ройтерс.

Повечето отрасли, които страдат от прекалено голям производствен капацитет, са в остарялата технологично тежка индустрия – стоманодобив и преработка на стомана, цимент и т.н. Целеви отрасли за ограничаването на производствения капацитет са още зелени индустрии като производството на полисиликон, който се използва за направата на соларни панели и добив на енергия от вятъра.

Соларната и вятърната индустрия на Китай страдат от обичайните проблеми – съществуване на голям брой доставчици и съвсем слабо търсене. Страната е най-големият производител на соларни панели, като е далеч пред останалите в класацията, притежавайки 40 на сто от глобалното предлагане.

Възможно е Китай да е надценил световното търсене, но освен това страната има сериозни проблеми и с вътрешното търсене на соларни панели. Това се вижда ясно от факта, че е имала дял от едва 1 на сто от глобалния соларен пазар през 2008 година.

Както и при много други индустрии, Китай показа колко бързо може да развие даден сектор, когато реши да го подкрепи. Призивът на правителството за по-зелена икономика накара банките да превърнат „новата енергия“ в предпочитан за кредитиране сектор. Местните власти също свършиха своята работа, понижавайки данъците и предоставяйки евтина земя, с която да привлекат инвеститорите.

Миналата година фабриките за полисиликон са работели на едва 20 на сто от капацитета си, но това не е попречило на страната да увеличи общия производствен капацитет четирикратно, става ясно от официални оценки. Сега по също толкова лесен начин, по който правителството използваше евтиното кредитиране, за да привлече инвеститори в сектора, то се опитва да спре планове за подобни инвестиции, нареждайки на банките да не финансират нови проекти.

Завещанието от мисленето за планова икономика прави така, че Китай непрекъснато се опитва да използва индустриални политики за фина настройка на икономиката. Това обаче не означава непременно, че страната е добра с управлението на търсенето и предлагането на микрониво.

В края на 80-те години например Пекин наложи рестрикции за производството на малки автомобили, тъй като смяташе, че транспортната система ще се задръсти, ако всеки започне да кара. То вдигна забраната за това пет години по-късно, а сега настроенията са, че автомобилната индустрия е най-добрият начин за създаване на работни места. Сега обаче китайските производители са принудени да догонват чуждестранните си конкуренти.

Новият начин на мислене е, че полисиликонът използва прекалено много енергия, така че Китай би трябвало да не насърчава износа. Така, докато пренасищането със соларни компоненти е глобален проблем, Китай е особено тежко засегнат заради бързата експанзия, която прави доста трудно забавянето на темпа на производство.

Повечето от държавите по света могат само да завиждат на огромната възможност на Китай да мобилизира икономически ресурси. Такава огромна сила обаче би трябвало да бъде използвана пестеливо. Вместо да се излиза с нов набор от индустриални политики, които да се окажат неблагоразумни след пет години, може би е по-добре Китай да има повече вяра в невидимата ръка.