Новите бюджетни прогнози показват кумулативен дефицит от 9 трлн. долара през следващото десетилетие. Според мнозина коментатори, това е ужасяващо число, изискващо драстични действия – особено, разбира се, прекратяване на усилията за подкрепа на икономиката и отлагане на реформата в здравеопазването.
Истината е по-сложна и по-малко плашеща, пише в статия за в. Ню Йорк Таймс Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.
В момента дефицитите в действителност подкрепят икономиката. Фактически дефицитите тук и в другите големи икономики спасиха света от по-дълбок спад. Дългосрочните изгледи са тревожещи, но не и катастрофични, смята Кругман.
Единствената реална причина за тревога е политическа. Съединените американски щати могат да се справят с дълговете си, ако политиците от двете партии в крайна сметка желаят да покажат поне малко зрялост. Нужно ли е да говоря още?, се пита известният икономист.
Ето как продължава статията на Пол Кругман:
Нека започна с ефектите от тазгодишния дефицит.
Има две главни причини за нарасването на „червеното мастило“. Първо, рецесията доведе до остър спад на данъците и до увеличени разходи за обезщетения при безработица. Второ, имаше големи разходи и за спасителни акции. Те се причисляват като част от дефицита, въпреки, че правителството придобива активи в целия този процес и в крайна сметка ще получи поне малка част от своите пари обратно.
Това ни казва, че в момента е добре да има дефицит. Помислете какво щеше да стане, ако американското правителство и тези в останалия свят се бяха опитали да балансират техните бюджети, както направиха в началото на 1930 година. Мисълта е плашеща. Ако правителствата бяха повишили данъците или намалили разходите по време на икономически спад, ако бяха отказали да спасят изпадналите в затруднение финансови институции, ние всички щяхме да видим повторение на Великата депресия.
Както казах, дефицитите спасиха света.
Всъщност, щяхме да сме много по-добре, ако правителствата имаха желание да увеличат дефицитите дори в по-големи размери през следващата година или две. Официалната прогноза на Белия дом показва „заклещване в чистилището“ за продължителен период от време с висока безработица, която ще се задържи с години. Ако всичко това въобще е вярно, а аз се съмнявам в това, то следва, че ние трябва да направим повече, не по-малко, за подкрепа на икономиката.
Но какво ще кажете за всичкия дълг, който си навлякохме? Той е лошо нещо, но е важно да гледаме на нещата в перспектива. Икономистите обикновено оценяват устойчивостта на дълга като гледат съотношението на дълга към Брутния вътрешен продукт (БВП). И докато 9 трлн. долара е огромна сума, то също така ние имаме и огромна икономика, което означава, че нещата не са толкова плашещи, колкото вероятно си мислите.
Ето един начин, по който можете да погледнете на това: Ние наблюдаваме повишаване на съотношението дълг/БВП с около 40 на сто. Реалният лихвен процент на този допълнителен дълг (след изваждане на инфлацията) вероятно ще бъде 1% от БВП, или 5% от федералните приходи. Това не звучи като поразително бреме.
Тези сметки се правят при допускането, че кредитът на правителството на САЩ ще остане добър, при което то ще е способно да взема заеми при относително ниски лихвени проценти. До момента това е така. Въпреки изгледите за големи дефицити, правителството има възможност да заема пари за дълъг срок при лихвен процент от по-малко от 3,5 на сто, което е ниско ниво, погледнато исторически. Хората, които правят залози със своите пари, не изглежда да се тревожат за американската платежоспособност.
Според прогнозите на Белия дом до 2019 година нетният федерален дълг ще бъде около 70% от БВП. Това не е добре, но е в рамките на рейнджа, който исторически се доказа като управляем за развитите страни, дори и за тези с относително слаби правителства.
В началото на 1990 година Белгия, която е дълбоко разделена от езикови бариери, имаше нетен дълг от 118% от БВП, докато Италия имаше нетен дълг от 114% от БВП. Нито една от двете страни не мина през финансова криза.
Така че, има ли нещо, за което да се притесняваме? Да, но опасността е политическа, не икономическа.
Както казах, тези десетгодишни прогнози не са чак толкова лоши, както може да сте чули. В дълъг срок обаче правителството на САЩ ще има големи проблеми, освен ако не направи някои основни промени. В частност то трябва да дръпне юздите на растежа на разходите за здравеопазване.
Това не трябва да е трудно в контекста на цялостната реформа в здравеопазването. В крайна сметка Америка харчи много повече за здравеопазване, отколкото другите напреднали икономики, без по-добри резултати, така че трябва да направим нашата система по разходно-ефективна.
Не задълбавайте в тазгодишния дефицит. Ние всъщност се нуждаем от увеличение на федералния дълг докато икономиката не стъпи на пътя на солидното възстановяване. А допълнителният дълг трябва да е управляем. Ако срещнем потенциален проблем, това не е защото икономиката не може да се справи с допълнителния дълг. Политиците са тези, които не могат.
21:32 | 09.09.22 г.