Когато миналата есен всички осъзнаха, че финансовият крах на Уолстрийт ще премине в неизбежна тежка икономическа криза и ни предстои завръщане към времената отпреди Втората световна война, киноиндустрията наведе глава за заколение.
Вече имаше данни за осезаем спад в продажбите на билети и прогнозите за орязване на бюджети, спиране на продукции, масово съкращаване на персонал и т.н. валяха отвсякъде.
Чудо на чудесата. Оказа се, че паричните потоци не само не спират, но и се множат като децата на Брад и Анджелина. И как да е иначе? Обяснението за невъзможния „брак” между киното и кризата просто идва от само себе си.
В крайна сметка далеч по-изгодно е да заведеш семейството си на кино, отколкото на ресторант например. А удовлетворението в никакъв случай не е по-малко, дори напротив. Това в пълна степен важи за Съединените щати, където средната цена на билета е едва 7,18 долара.
Предвид, че средната заплата е няколко хиляди, простата сметка показва защо именно Страната на неограничените възможности е златната мина на киното.