Една от най-дискутираните финансови теми през последните месеци е огромната задлъжнялост на много от развитите икономики. Изчисления на списание Fortune показват, че ако дълговете на американското правителство продължават да се увеличават със сегашната скорост, към 2019 г. всеки гражданин на САЩ ще дължи 155 хил. долара.
Американското правителство се нуждае от все повече средства, за да покрива огромните си разходи. Предстоящата мащабна реформа на здравеопазването в страната ще глътне огромна сума. Нещата се усложняват още повече от застаряването на населението, което означава все по-малко приходи от данъци и по-големи разходи, свързани с пенсионната система.
И тъй като данъкът върху доходите вече не е достатъчен, за да генерира нужните постъпления към държавния бюджет, едно от малкото решения на проблема е въвеждането на данък добавена стойност (ДДС) на национално ниво, какъвто към момента в САЩ няма.
Точно по този начин правителствата по целия свят, започвайки от Франция и стигайки до Австралия, успяват да покрият голяма част от своите разходи. Данъкът е въведен за първи път през 1954 г. във Франция и бързо се утвърждава като едно от най-ефективните средства на държавата за генериране на приход.
Например ДДС е източник на половината от приходите на държавата във Франция и делът му е подобен в редица развити икономики. Той представлява данък върху продажбите и се начислява на всеки етап от изработката на един продукт, а не само в момента на крайната продажба. По този начин той документира всеки етап от производствения процес.
Например ако Ford закупи стомана за 8 хил. долара, а ДДС е 10%, компанията ще плати 800 долара данък ДДС на държавата. След това дистрибутора на автомобили купува готовата кола за 25 хил. долара от Ford и плаща 2500 долара ДДС. От тях Ford си удържа 800 долара данъчен кредит, а останалите 1700 долара изпраща на държавата.
По този начин данъчните постъпления на държавата вече възлизат на 800+1700=2500 долара. След това крайният потребител купува автомобила за 30 хил. долара и плаща 3 хил. долара ДДС. От тях продавачът си удържа 2500 долара данъчен кредит, а останалите превежда на държавата.
В крайна сметка данъчните постъпления на държавата стават общо 2500+500=3000 долара, което е 10% данък от крайната цена на стоката от 30 хил. долара. Точно в това се състои гениалността на този данък – още преди стоката или услугата да стигне до крайния потребител, държавата вече е инкасирала по-голямата част от сумата на ДДС чрез преводите на производителите и търговците.
Другата силна страна на този данък, е че той е косвен, защото е заложен в цената на стоките и услугите. Ето защо неговото увеличение не предизвиква толкова голямо социално недоволство, както се случва с вдигането на данъка върху доходите. В същото време положителния ефект за държавата е много по-голям.
Разбира се, ДДС си има и недостатъци. Правителството може да използва по-лесното увеличение на този данък, за да финансира непрекъснато нарастващите си разходи. Това обаче в един момент ще натежи върху икономиката. Прекалено високите данъци подкопават икономическия растеж, защото населението започва да работи и спестява повече, като харчи и инвестира по-малко. По този начин постъпленията в държавната хазна може да намалеят, вместо да се увеличат.
ДДС има още един недостатък – той утежнява много повече потреблението на средната класа, която харчи по-голямата част от своя доход за облекло и храна. Но и за това си има решение – възможно е определени стоки от първа необходимост да бъдат освободени от ДДС или да бъдат обложени с по-ниски данъчни ставки. В същото време по-луксозните стоки може да бъдат обложени с по-високи ставки.
Фискалната система на САЩ зависи най-вече от федералния данък върху доходите, въведен през 1913 г. В ерата на огромните разходи той вече не е ефективна гаранция за фискална стабилност. Към момента този данък е източник на около 1,1 трлн. долара, или 9% на БВП. Бюджетният дефицит възлиза на около 580 млрд. долара, което означава, че държавата ще трябва да увеличи данъка върху доходите с 53%, за да се справи с недостига на средства.
Ето защо въвеждането на ДДС и като цяло реформата на данъчната система в САЩ са неизбежни. Увеличаването на пенсионната възраст и въвеждането на ограничения за задлъжнялостта на управляващите партии в бъдеще са друг начин за изход от фискалната криза, пише в отделен материал The Economist.
11:49 | 09.09.22 г.