Последствията от валутната криза, която покоси Мексико в средата на 90-те години на миналия век и която доведе до финансови катаклизми в целия регион на Латинска Америка, останаха в икономическата история под наименованието „ефект на текилата“. Сега, петнадесет години по-късно, по подобие на развиващите се страни от Южна Америка, под заплаха са поставени държавите от Централна и Източна Европа.
Причината за страховете е свързана със състоянието на икономиката на Латвия. Тя, по подобие на Мексико през 1994 година, има потенциала да доведе разрушения, еквивалентни на „ефекта на текилата“ и съществува реална възможност случващото се да влезе в историята като нов алкохолен синдром – този на водката*.
Историята: Какво се случи в Мексико?
В края на 80-те години на миналия век с икономическото развитие на Мексико се случва нещо забележително – тогавашният президент Карлос Салинас де Гортари успява да разреши проблема с външния дълг на страната. С помощта на Плана Брейди Мексико покри своите задължения, което даде предпоставки за стабилен растеж. Освен това Салинас стана основоположник на сключването на споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико (НАФТА).
Това значително увеличи доверието на инвеститорите към Мексико и страната започна да се развива бурно. Това бурно развитие обаче доведе до значителни проблеми в икономиката и едва няколко години по-късно новият президент Ернесто Зедийо бе изправен пред последиците от резкия растеж – охлаждането на икономиката, осъществяващо се на фона на спад в инвестициите.
В тази ситуация валутният резерв на Мексико започна рязко да се свива, с което се свиха и възможностите на правителството да действа. Възможните варианти в тази ситуация според тогавашните управници са два – вдигане на лихвените проценти или девалвация на песото, което тогава има фиксиран курс и според мнозина е надценено спрямо долара.
Двата варианта на пръв поглед са изглеждали сравнително аналогични и с предвидими последствия – при увеличаване на лихвите се е очаквало да нараснат депозитите, но същевременно спад на инвестициите и трудности за фирмите, докато девалвацията е предлагала запазване на бизнес активността и повишаване на конкурентоспособността на местната продукция.
Това кара властите в Мексико да обезценят валутата си, но действията по осъществяването на този план са нерешителни и колебливи. При препоръки за обезценка на песото с 30 на сто е взето решение стойността му да се смъкне с едва 15 на сто. Освен това мнозина инвеститори и големи играчи са предупредени за този ход, което нанася още по-силен удар на песото и срещу него започват масирани спекулации.
Същността на Ефекта на текилата
Същността на ефекта се състои в това, че нерешителната обезценка на песото води след себе си рязка атака срещу валутите на останалите страни от Латинска Америка. Необмислената обезценка е направена, без да се прецени реално каква е доларовата задлъжнялост на страните и икономическите субекти от региона и внезапното поевтиняване на местната валута довежда до страхове относно способността за обслужване на кредитите.
От тази вълна на несигурност най-силно е засегната Аржентина, която е изправена пред тотално пресъхване на входящия капиталов поток. Останалите страни от региона, включително и Бразилия, също понасят силни удари. Опасността от девалвация и на останалите валути от Латинска Америка с цел възстановяване на конкурентоспособност и облекчаване на ситуацията доведе до допълнителен натиск и според мнозина е подкопала из основи икономическия ръст на целия регион.
Решението
Проблемът, който започна от Мексико и зарази страните от Южна Америка, намери своето разрешение с отпускането на заем от 50 млрд. долара от страна на американското правителство. Последствията обаче бяха силно негативни – икономически спад от над 7 на сто в Мексико през 1995 година, тотален отлив на доверие към целия регион и остри проблеми за стабилни към тогавашния проблем страни като Аржентина и Бразилия.
Аналогията
Цялата тази ситуация силно напомня случващото се в момента в Централна и Източна Европа и по-скоро в страните от Прибалтика. Много лесно можем да разпределим ролите на основните играчи от „ефекта на текилата“ и за нашия континент. Центърът на проблемите може да се окаже Латвия, засегнатите страни – всички останали държави, използващи фиксиран валутен курс, големият инвеститор и спасител – Швеция и Европейския съюз.
Можем ли да стигнем до ново „алкохолно опиянение“?
Латвия получи остър прилив на капитали и увеличаване на доверието в периода на преговори за членство в Европейския съюз и след официалното влизане в единната общност се радваше на огромен инвеститорски интерес. Едва няколко години по-късно обаче проблемите на бързия възход вече са налице.
Икономиката на Латвия е разкъсвана от сериозна икономическа криза, която доведе до спад на брутния вътрешен продукт с 18 на сто през първото тримесечие на годината. Правителството е поставено пред постоянен натиск за девалвация на валутата, а централната банка е изхарчила близо 1 млрд. евро за поддържане на валутния курс от началото на годината.
До тук всичко съвпада по изумителен начин със случилото се в Мексико преди 15 години – бързо развиваща се държава, попаднала под натиска на изтичащ валутен резерв, фиксиран валутен курс и повишаване на стойността на валутата. Дали нещата ще се развият по същия начин обаче зависи от зрелостта на латвийската политика и намесата на Швеция и Европейския съюз.
ЕС и Швеция са особено важни в случая и трябва да покажат готовност за подкрепа на латвийската икономика, тъй като в противен случай ситуацията може да се усложни значително. Шведските банки са основният инвеститор в Латвия и една обезценка би довела до мащабни загуби. Остра криза в страна-членка пък би ударила силно по реномето на ЕС и икономическите му програми.
За останалите страни от региона, които имат фиксирани курсове – включително и за България, остава надеждата за адекватно разрешаване на ситуацията и предотвратяването на модифициран „ефект на текилата“. Подобна на нашата е и ситуацията в Естония и Литва, които също са изправени пред опасност от отлив на доверието заради проблемите на Латвия.
По всичко изглежда, че именно България, Естония и Литва са трите държави, които са еквивалент на Аржентина. И нека не се залъгваме, че географската отдалеченост на Латвия от нас има някаква роля в случая – Аржентина се намира в най-южната част на Южна Америка, на хиляди километри от Мексико. А инвеститорите разглеждат държави като нашата в група по сходни характеристики с останалите страни. За съжаление ние сме в един кюп с Латвия.
*По аналогия с „ефекта на текилата“ . Една от най-популярните водки в света – Столичная, се произвежда именно в Латвия.
20:40 | 04.09.22 г.