Източна Европа се устреми към излишъци по текущата сметка

Страните от Централна и Източна Европа все по-уверено вървят към постигане на положителни салда по текущите си сметки, става ясно след публикуването на платежните баланси на повечето държави за февруари. Анализът на платежните баланси на Полша, Латвия, Румъния, Сърбия и Турция показва ясно тенденцията на подобрение на показателя, който мнозина специалисти сочат като основен риск пред стабилността на региона.

Официалните данни показват, че едва два месеца след началото на годината три от разглежданите страни, които публикуват подробни ежемесечни данни, вече имат излишъци по текущата сметка, докато Сърбия и Румъния се доближават до това. През януари също наблюдавахме подобрения на показателя в почти целия регион. Най-далеч от постигането на излишък до момента е България, като данните за февруари трябва да бъдат публикувани по-късно днес.

Най-категорична промяна през последния месец се наблюдава при текущата сметка на Полша. От дефицит в размер на близо 1,1 млрд. евро през януари 2009 година страната излиза на излишък в размер на 525 млн. евро. Тази стойност е близо три пъти по-ниска от измерения година по-рано дефицит от 1,48 млрд. евро.

През февруари в Полша са успели да реализират увеличение на износа си спрямо януари тази година в размер на 2,6 на сто, като в същото време вносът е намалял спрямо началото на годината. Данните за търговския баланс на страната показаха ускоряване на понижението на износа от 33 на сто на годишна база, след като през януари годишният спад беше 26 на сто.

Силна промяна в салдото по текущата сметка отчитат в Румъния, където дефицитът се свива до едва 89 млн. евро. Това означава, че отрицателното салдо се е стопило с цели 93,4 на сто спрямо февруари 2009 година. Драстичното свиване на дефицита води до понижаване на отрицателното салдо със 75,5 на сто за първите два месеца на 2009 година спрямо същия период на 2008 година.

Останалите три държави, които попадат в анализа, също отбелязват впечатляващо подобрение на макроикономическия показател. Така например в Латвия излишъкът по текущата сметка се увеличава до 0,7 млн. евро, но това става за сметка на ускоряване на спада на вноса от 36 на близо 40 на сто на годишна база. В същото време се наблюдава забавяне при понижаването на износа до 29,3 на сто на годишна база.

Позитивно впечатление правят данните за стоковия баланс на Турция, който от дефицит в размер на 100 млн. долара през януари, преминава на излишък от 760 млн. долара. Това се отразява позитивно на текущата сметка, която бележи ръст на излишъка.

Подобна тенденция се наблюдава и в Сърбия, където след острия спад от близо 80 на сто на дефицита по текущата сметка през януари, статистиката отчита свиване с 29 на сто на годишна база през февруари до 484,51 млн. долара.

В анализа попадат още две държави, които не предават ежемесечни данни за платежните си баланси. Това са Унгария и Литва, където се наблюдават известни обезпокоителни тенденции. Така например в Литва износът ускорява своя спад спрямо миналия месец и вече се движи с понижение от 27 на сто на годишна база. В същото време вносът в Унгария достига най-ниската си стойност от февруари 2005 година, ускорявайки темпа на спад до 32 на сто на годишна база.

Значителното подобрение на салдата по текущите сметки може да се отдаде на силното поевтиняване на валутите от региона през последната година. Това обаче очевидно не е водещият фактор, тъй като дори страна като Латвия, където има фиксиран курс, успява да заличи дефицита си и да излезе на излишък.