Глобалната финансова и икономическа криза нанесе голям удар на икономиките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Глобалните ефекти от нея се проявяват чрез два основни канала: понижено външно търсене и дефицит на външно финансиране. Докато първият фактор има ясно изразен негативен ефект, вторият има потенциално по-голям поразителен ефект, тъй като той засяга пряко бизнес модела на развиващите се икономики и разклаща стабилността на някои от тях. Това сочи анализ на инвестиционната банка от бутиков тип Oriens, предоставен на Investor.bg
Oriens е управляващата компания на Danube Fund, инвестиционен фонд, насочен към сектора на услугите в Унгария, България и Румъния. Също така Oriens управлява инвестициите в региона на своите клиенти от САЩ и Западна Европа.
Намаляло външно търсене
Вследствие на понижения ръст на световната икономика, който се очаква да бъде около 2% през 2009 г., в сравнение с предишни прогнози за 4%, търсенето на вносни стоки и услуги ще се понижи както в развитие, така и в новите икономики. Цялата еврозона върви към рецесия, като Германия, която е най-важният пазар за износ за много от страните в ЦИЕ, се очаква да бъде засегнатa в най-голяма степен. Ситуацията се утежнява и от факта, че страните от еврозоната все още нямат план за единни действия и пакет от стимули в подкрепа на икономиката. Нетният износ на страните от ЦИЕ ще бъде директно засегнат в резултат от пониженото търсене, като инвестиционните решения също ще бъдат повлияни негативно, сочи анализът.
Недостиг на външно финансиране
Глобалната криза изправи икономиките по света пред двойно изпитание. На първо място глобалната финансова система преживя „сърдечен удар“, който застраши устоите на модерните икономики. Финансовите институции предприеха политика на тотално бягство от риска и спряха да се финансират по между си.
През последните седмици глобалната финансова система започна бавно да се възстановява. През следващата фаза бягството от риска бе заменено от глобална преоценка на риска, в резултат на което настъпиха две директни промени. На първо място финансовите институции започнаха дългия и болезнен процес по намаляване на нивото на задлъжнялост, за да постигнат приемливи нива на капиталова адекватност. Второ, финансовите институции и облигационерите започнаха да правят много по-стриктни разграничения относно своите кредитори.
От гледна точка на страните, които кандидатстват за финансиране, най-съществената промяна беше, че тяхната платежоспособност, която на практика бе забравена по време на годините на икономическия бум, отново стана обект на щателно проучване.
Страни, на които се гледа като на спасително убежище, са в състояние да привличат значителни капитали, докато най-рисковите страни се борят, за да намерят каквито и да било инвеститори, смятат от компанията.
Държавите от ЦИЕ, чийто външен дълг е значително по-нисък от 100% от техния БВП и имат потенциал за ръст на БВП от над 4%, изглеждат добре позиционирани, за да привлекат чуждестранен капитал.
От друга страна, държави като Унгария и Латвия вече са изправени пред огромни предизвикателства да рефинансират външния си дълг.
Сърдечен удар: Крахът на ликвидността във финансовия сектор
Международната финансова система преживя шокова ликвидна криза през октомври 2008 г. Тази криза бе най-ясно изразена чрез огромното увеличение на междубанковите лихви.
Главната причина за значителното покачване на нивата на междубанковите лихви бе повишената вероятност за ликвиден шок.
Този риск за финансовата ликвидност се определя от вероятността кредиторът да бъде засегнат от ликвиден шок преди матуритетът на заема да е настъпил; от опасността, че по време на шока кредиторът ще може да привлича средства само на много високи цени поради липсата на качествени активи за обезпечение; както и от пазарни очаквания, че съществува голяма вероятност кредиторът да фалира.
За кратък период настъпи всеобща паника. Въпреки това благодарение на координирани правителствени действия рационалното мислене се възвърна. Благодарение на мерките в еврозоната, насочени към осигуряване на ликвидността в банковия сектор, опасенията от тотален ликвиден шок постепенно ще отшумят.
От „Бягство от риска” към „Преоценка на риска”
Въпреки че вероятността за пълен крах на финансовия сектор засега не е много голяма, тепърва предстоят някои болезнени корекции. Финансовите институции ще преминат през продължителен период на намаляване на нивото на задлъжнялост и ще въведат много строги разграничения между добри и лоши кредитополучатели.
Добрата новина е, че най-големите банкови институции в еврозоната (т. нар. Large and Complex Banking Groups, или LCBGs – такива чийто евентуален фалит би имал значителни последици за цялата финансова система, бел.ред.) успяха да компенсират понижената счетоводна стойност на своите активи, предизвикана от кризата, с капиталови инжекции. В тази връзка тези банкови групи привлякоха около 130 млрд. долара, предимно от правителствени институции.
Въпреки че непосредствените корекции в стойността на активите са били покрити банките тепърва трябва да започнат да намаляват нивото на задлъжнялост, за да балансират капиталовите си позиции.
По оценка на Европейската централна банка, за да могат банките от категорията LCBGs да достигнат ниво на задлъжнялост от периода преди кризата, те трябва да намалят своите кредитни експозиции средно с обем, съответстващ на 3,1% от общата стойност на техните активи, или 8,9% от техния кредитен портфейл. Това би означавало обем от 540 млрд. евро. За да бъде достигнат още по-консервативен коефициент на ливъридж, нивото на задлъжнялост трябва да бъде намалено с обем, представляващ 11,8% от общите им активи, или 27,9% от кредитните портфейли на институциите.
Такива мащабни мерки ще доведат до сериозни промени в наличното финансиране и оценката на риска, съответно създавайки значително различна среда за финансиране.
Другата ключова тенденция по отношение на феномена на преоценка на риска е задълбочаващото се разграничение, което се прави спрямо кредитоискателите. Най-важният фактор е, че инвеститорите ще оценяват рисковете на развиващите се пазари според метрики, базирани на платежоспособността на кредитоискателите. На първо място общият външен дълг (включително държавният дълг) и нивото му на обезпеченост с валутни резерви ще се следят много стриктно.
В зависимост от риска от несъстоятелност за дадена държава тези индикатори за в бъдеще може да определят, като цяло, наличността на външно финансиране, особено в сравнение с останалите държави от региона, се казва в анализа на Oriens.
16:20 | 13.09.22 г.