Меден месец за Обама? Не и според пазарите

Началото на управлението на всеки нов президент се характеризира с повишено доверие и светли очаквания за бъдещето, които осигуряват сравнително удобен период за новоизбрания управник, т.нар. „меден месец“ след обикновено тежката предизборна кампания.

Така и избирането на Барак Обама за президент на САЩ беше съпроводено с голям ентусиазъм сред американците, тъй като се очаква той да донесе промяна. Надеждата набра голяма сила и доверието към президента се повишаваше с всеки изминал ден до встъпването му в длъжност на 20 януари.

От тогава насам обаче нещата не стоят по такъв начин, което се вижда достатъчно ясно от поведението на борсовите индекси в САЩ. Те не отчитат положително движение, макар новият президент да предлага многомилиардни планове и мерки за подкрепа на реалната икономика, финансовия сектор и домакинствата.

Именно борсата е мястото, където се показва доверието към управлението на икономиката и вярата в успеха на планираните действия. Причината за това е, че докато домакинствата и фирмите могат да почакат с положителните ефекти от предприетите политики за стимулиране, не на последно място защото нямат особени алтернативи, то инвеститорите не са склонни да понасят загуби и да чакат потенциални позитивни развития, а по-скоро биха излезли от пазара, за да потърсят алтернативни начини за запазване на стойността на активите си.

Особено силен отлив на доверие видяхме вчера, когато борсовите индекси отбелязаха най-голямото си понижение от 1 декември насам. Парадоксално, но спадът на борсата дойде в деня, когато Сенатът гласува спасителен пакет от мерки за над 800 млрд. долара, а финансовият министър Тимъти Гайтнър разкри намерения за подпомагане на финансовия сектор със средства, които може да достигнат 2 трлн. долара.

Липсата на конкретни отговори на конкретните въпроси на пазара доведе до негативни очаквания за плана като цяло. Не беше казано нито дали ще се допускат фалити на банки с големи експозиции от токсични активи, нито как нисколиквидните активи ще бъдат извадени от балансите на банките и не на последно място не стана ясно как ще бъде предотвратен спадът в цените на недвижимото имущество, който доведе до настоящата криза, се казва в анализ на Bloomberg.

Само по себе си това обрича плановете на Гайтнър на сериозни критики и недоверие преди още те да са влезли в сила, т.е. преди реално да се знае какъв ще бъде техният ефект. В същото време предвидените мерки би трябвало да върнат доверието, защото изглеждат достатъчно категорични – инжектиране на до 1 трлн. долара в банките с лоши активи срещу държавен дял и стартиране на програма за насърчаване на кредитирането за още до 1 трлн. долара.

Неувереността на Гайтнър обаче е плашеща за пазарите, тъй като при липса на ясна визия и готовност да се говори за проблемите се поражда недоверие. В подобна насока действат и поредицата от мини-скандали относно няколкото назначения в новия кабинет на хора, уличени в неплащане на данъци и осигуровки, сред които е и самият финансов министър.

Спад на доверието се наблюдава и сред законодателите, които вече втора седмица спъват спасителния план, предложен от новия президент. След постигнатото преди нова година споразумение между Обама и лидерите на двете партии в Конгреса за съвместни действия и общ план от стимули за близо 800 млрд. долара стана ясно, че такава широка подкрепа е трудна за практическо осъществяване.

Между републиканците и демократите се разразиха остри спорове по направленията на държавната помощ, които в крайна сметка доведоха до коренно изменение на версията на спасителния план, подписан от Камарата на представителите и този, подписан от Сената. На кратко това означава, че приетият вчера пакет от мерки се връща за ново обсъждане в долната камара на американския парламент и чак след това ще стигне до бюрото на Обама за окончателно влизане в сила.

На пръв поглед двата плана, които бяха одобрени от Камарата на представителите и Сената, са на приблизително равна стойност – първият е за 819 млрд. долара, а вторият – за 838 млрд. Тяхното разпределение обаче е доста различно, като Сената дава значителни преференции за домакинствата, а Камарата – на директната помощ за отделните щати, които сами да решат къде и как да помагат.

Всички тези дебати непрекъснато подкопават доверието на пазара в Обама и много скоро той може да бъде подложен на остри критики. Дори предложените от него мерки да започнат да действат и да донесат нужните ефекти в дългосрочен план.