Кои страни са на ръба да последват Исландия в икономическия и политически срив? Списание Foreign Policy разглежда петте страни, които според него са най-силно изложени на подобен риск.
Финансовата криза се оказа толкова сериозна във Великобритания, че Лондон получи нов прякор в международните медии – Рейкявик-на-Темза. Въпросът в страната вече не е кога ще влезе в рецесия, а кога ще влезе в депресия. БВП падна с 1,5 на сто през четвъртото тримесечие на 2008 г., а прогнозите на ЕС са за спад от 2,8% през тази година. Очаква се безработицата да нарасне до над 8 на сто до края на 2009, а около 23 на сто от британците оценяват задлъжнялостта си като „трудна за контролиране“.
Сривът на британската икономика е особено значим, тъй като тя зависи в по-голяма степен от финансовия сектор от повечето развити страни. Към момента британските банки имат външен дълг от около 4,4 трлн. долара, а за икономика с БВП в размер на 2,1 трлн. долара това е тежко бреме.
Политическите рискове пък са свързани с обрата на настроенията по отношение на правителството. Първоначално премиерът Гордън Браун спечели доверието на избирателите, поемайки водеща международна роля в отговор на кризата, но със задълбочаването на рецесията тенденцията се обърна. Скорошно проучване на общественото мнение показа, че близо 6 от всеки 10 британци смятат, че поредните най-скорошни мерки за възстановяване на икономиката ще претърпят неуспех, и съответно изказват предпочитание за опозицията.
Правителството вече национализира голяма част от финансовия сектор и инвеститорите се опасяват от още такива действия. Намесата на държавата проникна толкова навътре в икономиката, че донесе на страната още един прякор – Съветска Великобритания.
Ситуацията във втората страна в списъка на Foreign Policy – Латвия, вероятно най-много прилича на тази в Исландия. Бързият темп на растеж на малката развиваща се държава през последните години се дължеше на големи инвестиции от Европа, на огромен външен дълг, бум в потреблението и минимални спестявания. След ръст от 12,2 на сто през 2006 г., сега Латвия е сред най-лошо представящите се икономики в ЕС. От ЕК очакват БВП на страната да се свие с 6,9 на сто тази година и с 2,4 на сто през 2010, а безработицата да достигне двуцифрено число следващата година. Международният валутен фонд (МВФ) отпусна заем на страната, но пътят към възстановяването остава дълъг.
Икономическият срив заплашва не само средствата за препитание на латвийците, но и крехката демократическа система. Одобрението за правителството в момента е около 10 на сто. През януари над 10 000 души протестираха в столицата Рига срещу неуспеха на правителството на управлява икономиката. Недоволството прерасна в агресия, която предизвика репресии от страна на властите.
Една от най-нестабилните икономики в ЕС е тази на Гърция. Въвеждането на еврото по-рано подхранваше икономическия растеж, сега обаче е една от главните пречки страната да се измъкне от бремето на огромния си дълг. Обичайният метод за намаляване на дълга на дадена страна е обезценяване на валутата, но тъй като е член на еврозоната Гърция вече не контролира монетарната си политика. Страната може да е принудена да излезе от еврозоната.
Общественото напрежение в страната, което според мнозина се дължи на лошата икономическа ситуация, прерасна в яростни сблъсъци с полицията през декември. Изтеглянето на средства от социалните програми за спасяване на гръцките банки още повече намали доверието в държавата.
В Украйна пък съчетанието от експортно ориентирана икономика и нестабилна политическа система я превърнаха в една от сериозно засегнатите от финансовата криза източноевропейски страни. Износът на стомана е в центъра на украинската икономика и намаляващото международно търсене почти спря работата на фабриките. Страната беше спасена от пълен икономически колапс единствено чрез заема от МВФ. Наскоро обаче парламентът одобри дефицит от 3 на сто в бюджета за тази година, което е в разрез с условията на фонда за отпускане на заема. Това може да отложи следващото, крайно необходимо, плащане от страна на МВФ, което трябва да стане този месец.
Междувременно, докато страната върви към фалит, караниците между премиера Юлия Тимошенко и президента Виктор Юшченко продължават. Проучване, реализирано през декември, показва, че само 26 на сто от украинците смятат, че правителството може да се справи с икономическата криза в страната.
Даниел Ортега, президент на единствената страна в списъка, която не е в Европа – Никарагуа, обясни финансовата криза с изявлението: „Бог наказва САЩ“. Последиците от кризата обаче вероятно ще засегнат сериозно и неговата страна. Икономиката на Никарагуа в голяма степен зависи от средствата, които имигрантите изпращат на близките и роднините си. По оценка на централната банка тази сума е годишно между 800 млн. и 1 млрд. долара. Спадът на щатската икономика ще се изрази и в по-малко пари, изпращани от никарагуанските имигранти у дома. Освен това кризата доведе и до понижение на цената на кафето, което е основната стока за износ на Никарагуа.
За да влоши още повече нещата, тенденцията за все по-авторитарна политика на Ортега, стар враг на САЩ още от Студената война, му навлича враждебността на развитите страни, от които Никарагуа зависи за помощи.
02:42 | 12.09.22 г.