Идва ли краят на балона на заплащането на топ мениджърите?

Необикновена комбинация от сили е надвиснала над заплащането на членовете на висшите управленски състави на световните компании, което може да означава, че е много вероятно самата структура на това заплащане по-скоро вече да се разпада, отколкото да е в цикличен спад. Това пише в свой анализ колумнистът на Ройтерс Джеймс Сафт.

Може да се приеме за даденост, че заплащането във финансовия сектор ще се понижи. Към този феномен се прибавя и съвкупност от фактори като увеличена правителствена собственост и по-малко поемане на рискове с чужди пари от страна на компаниите, смята Сафт.

Но дори и да се пренебрегнат аргументите за нова нагласа към трезвеност като подвеждащи, правителствената намеса и активността от страна на акционерите може да се обединят и да наложат ограничение върху дела, който висшите мениджъри получават от компаниите, дори и при компании, които не получават правителствени помощи, пише той.

Миналата седмица министърът на финансите на САЩ Тим Гайтнър заяви, че обмисля план за налагане на ограничение до 500 хил. долара за данъчните облекчения за висшите мениджъри, включително и на компании, които не са ползвали държавна помощ.

Подобни мерки за ограничаване на заплащането на топ мениджърите ще имат широка подкрепа в обществото, докато икономиката е в период на спад, дори и ако те не са особено ефективни или въобще не се прилагат, пише Сафт.

От друга страна акционерите също стават по-нападателни и то не само в компании, които явно са отчели слаби резултати или са поели големи рискове.

Само през този сезон на общи събрания на щатски компании са били предложени над 100 резолюции за преразглеждане на възнаграждението на ръководството, при които акционерите имат решаващата дума. Подобни мерки са предприели и компании като Hewlett-Packard, UBS, Credit Suisse и Nestle.

Защо обаче всичко това се случва сега и има ли вероятност тези мерки да се превърнат само в още една забравена кауза, когато времената се подобрят?

Има нещо като корелация между нарастването на дълга на американската икономика и ръста на възнаграждението на топ мениджърите, смята Сафт. И двата индикатора започнаха да растат през 80-те години, но истинското ускорение дойде през последните 15 години. Невъзможно е с точност да се каже доколко те са свързани, но може да се твърди, че растящите нива на дълга изкуствено надуваха икономическия ръст, печалбите на компаниите и доходността от фондовите пазари.

Тези добри резултати и доходността действаха успокоително на акционерите и ги караха да мълчат. С други думи всички забогатяваха, така че защо да се вдига шум, че тези на върха получават все повече и повече?, коментира Сафт.

Всичко това обаче приключи и сега печалбите и доходността върху капитала ще бъдат под натиск от всички страни за продължителен период. Голяма е вероятността акционерите да не са в състояние да откопчат по-голяма част от печалбата от тези, които управляват компаниите. Те обаче ще имат все по-голяма мотивация да опитват, както и все повече средства за това благодарение на растящите регулации, с които да въздействат на ръководството на компанията.

Брутните възнаграждения на изпълнителните директори са се понижили с 15,8% през 2007 г., според консултантската компания Mercer, въпреки че това е било резултат най-вече от понижената стойност на частта от възнагражденията, свързана с борсовото представяне на компаниите. Може да се очаква, че тази тенденция ще продължи и в статистиката за 2008 г.

При американските компании с пазарна капитализация от над 50 млн. долара петима от мениджърите на най-високи постове са получили общо 10% от цялата печалба между 2001 и 2003 г., което е двойно повече в сравнение с предходното десетилетие. Предвид това, че повечето от тези компании са имали не десетки, не стотици, а хиляди служители, фактът, че пет души са взели 10% от печалбата е впечатляващ. Също така, дори като се вземе предвид ръстът в приходите и печалбите на компаниите, възнагражденията на изпълнителните директори са нараснали почти двойно между 1993 и 2003 г.

Някои специалисти твърдят, че това се дължи отчасти на връзката между изпълнителните директори и борда на компанията, който одобрява тяхното възнаграждение. Съществуват социални лостове, чрез които директорите могат да “награждават” или “наказват” борда, въпреки че опасението да не се провокира негодувание е ограничаващ фактор. Сега определено е достигната фазата на негодувание.

Въпреки това, както и при цените на жилищата и нивата на дълга, най-добрият начин да се погледне върху възнаграждението на топ мениджърите е по-скоро като на социален, отколкото на икономически феномен. Той започна в САЩ и се разпространи и колкото повече се разпространяваше, толкова по-лесно беше да се оправдае и толкова по-нормално изглеждаше... докато не се случи нещо, пише в заключение Сафт.