Материалът е предложен от Eagle Eye, автор в категория „Бизнес“ на Blog.bg
С избирането на Барак Обама за президент на САЩ много хора вярват, че са затворили една страница от историята на страната, която ще запомним с множество неизпълнени обещания, провалени икономически модели и развенчани политически догми, оставила в наследство бреме, което може да се окаже непосилно за идните поколения. Много хора вярват, че Обама ще отвори нова страница и ще възстанови просперитета и изконните човешки ценности, завещани от основателите на нацията. Тази нова страница обаче може да се окаже не по-малко предизвикателна и бурна от предишната. Новият президент трябва да изведе страната от една от най-тежките икономически кризи в историята на САЩ, както и да положи основите за разрешаването на друга, далеч по-мащабна и на пръв поглед невидима криза, която тегне като сянка над бъдещето на страната.
Барак Обама вече очерта основните насоки на своя план за икономическо възстановяване. Въпреки че детайлите тепърва предстои да се доуточнят, вече е ясно, че новият план ще надхвърли по размер наскоро приетия от администрацията на Буш спасителен план за 700 млрд. долара. По неокончателни разчети планът на Обама достига и вероятно ще надхвърли 825 млрд. долара, като приблизително две трети ще бъдат похарчени под формата на директни правителствени разходи за покупки, а останалата една трета ще бъде реализирана под формата на данъчни намаления.
Въпреки че поредицата от събития, връхлетели щатската и световната икономика през последната година и половина, бързо ни накара да свикнем с големите числа, не трябва да забравяме, че те имат безпрецедентна величина, при това в мирно време. Взети заедно, планът на Буш и този на Обама възлизат на над 1,5 трилиона долара, число, което обикновеният човек не би могъл да асимилира. Едвам свикнали с милиардите, вече говорим в трилиони. Може би е добре да започнем с определението „Един трилион е равен на един милион милиона“!?
Тези безпрецедентни правителствени харчове имат две страни – актив и пасив. От страната на актива стоят обещанията за възстановяване на американската икономика и връщане на просперитета. В пасивната страна се записват новите дългове, които правителството поема, за да финансира активната страна. И докато в актива стоят обещания, които не е сигурно, че ще се изпълнят според очакваното, в пасива стоят ясно определени и съвсем сигурни дългове, които рано или късно ще трябва да се платят по един или друг начин. Ето защо е важно да преценим доколко обещанията са разумни и изпълними. А това означава да определим колко ефективни ще са предложените планове за осъществяване на поетите обещания.
Въпреки че политиците осъзнават сериозността на ситуацията, не е сигурно, че планът на Обама ще получи нужното одобрение от Сената и Конгреса на САЩ в този или по-голям размер. Предложеният план е безпрецедентен по своя мащаб и идва съвсем скоро след приемането на предишния рекорден по размерите си план на Буш, одобрен през октомври миналата година. Първият план трудно събра необходимата подкрепа от представителите на двете партии и беше приет едва след втория тур на преговорите. Какво да кажем за нов, допълнителен план, пет месеца по-късно и значително по-голям от предишния?! Дори новият план да бъде приет в този размер, остава въпросът дали предложените 825 млрд. долара изобщо ще са достатъчни за противодействие на криза от такъв мащаб и характер?!
Пък и одобрението на какъвто и да е план, особено в размерите на предложения от Обама, вероятно ще се проточи във времето предвид явните политически разногласия не само между партиите, но и в техните редици. Протакането работи против възстановяването на икономиката и против самия план и неговата ефективност. Загубеното време само ще задълбочи рецесията, пораждайки необходимостта от още по-мащабни мерки за въздействие.
Освен това финансирането на този план, както и на очаквания рекорден бюджетен дефицит, предполага значително „печатане“ на нови пари, което поражда сериозни рискове за увеличаване на инфлацията и лихвените проценти, в крайна сметка подривайки ефективността на предложения план. Бюджетният дефицит за фискалната 2009 г. се очаква да надмине рекордните 1 трлн. долара, без да се включва планът на Обама. Предишният рекорд се държеше от администрацията на Буш в размер на 455 млрд. долара, отчетен за фискалната 2008 г., при едва 162 млрд. долара за 2007 г. През първите четири месеца от новата фискална 2009 г. натрупаният дефицит вече надхвърля 400 млрд. долара.
И така, докато в активната страна стоят несигурни обещания за по-добро бъдеще, в пасивната се трупат сигурни задължения, които трябва да се изплатят рано или късно. Как обаче ще се финансират тези колосални дефицити?
Досегашното финансиране не беше голям проблем, тъй като последният отчетен рекорд възлиза на едва (!) 455 млрд. долара, при това финансиран в сравнително благоприятни икономически условия за световната икономика. Основните кредитори на САЩ досега бяха Китай, Япония, страните от Близкия Изток (петролните държави) и Европа, като те осигуряваха финансирането на над 70-80% от новите федерални дългове. Очакваните дефицити през 2009 г. и следващите години обаче са над два пъти по-големи от предишния рекорд, а глобалната икономика е в тежка криза за пръв път от Втората Световна война. Важно е да се отбележи, че Китай вече рязко намали покупките си на щатски дълг, насочвайки ресурсите си за стимулиране на собствената си икономика. Япония и другите развити страни са в сериозна рецесия и също се нуждаят от финансиране на амбициозните си фискални програми и едва ли ще могат да заделят средства и за дефицитите на САЩ.
В тази ситуация възможностите за финансиране на очакваните рекордни бюджетни дефицити са основно две. Намалелият интерес и понижената способност на останалия свят да финансира новите гигантски дългове на САЩ означават, че голяма част от тези дефицити ще трябва да се финансират с новосъздадени пари от Федералния резерв. Монетизирането на дефицитите, при това в особено големи размери, несъмнено ще доведе до силно повишаване на инфлацията и лихвените равнища на по-късен етап. Високата инфлация (и особено хиперинфлацията) и по-високите лихвени равнища (в резултат на инфлацията) действат възпиращо на икономическия растеж и изобщо на икономическата активност, като намаляват инвестициите и потреблението в частния сектор. Поддържането на икономически растеж в такава ситуация ще изисква допълнителни фискални стимули, нови дефицити, нови дългове, още по-висока инфлация и лихвени проценти, което допълнително ще изтласка частния сектор от икономиката. В този смисъл финансирането на настоящите дефицити с „печатане“ на пари може да доведе до хронични гигантски бюджетни дефицити година след година с унищожителни последствия за частния сектор и икономиката като цяло.
Алтернатива на „печатането“ на пари за финансиране на бюджетните дефицити е повишаване на лихвените проценти по държавния дълг с цел привличане интереса на инвеститорите по света. Очевидно е, че когато предлагането на един актив (в случая държавни облигации) е завишено и се увеличава непрекъснато, при равни други условия цената му ще се понижи. В случая с държавните облигации, понижаването на цената означава повишаване на лихвите по дълга. Повишаването на лихвите по държавния дълг автоматично ще повиши лихвите по дълговете и за останалите сектори на икономиката, тъй като те включват надбавка за поетия допълнителен риск. Това означава, че дългът за частния сектор ще трябва да поскъпне, като по този начин частният сектор отново ще бъде изтласкан и много от инвестициите няма да се състоят. Така очакваното възстановяване на икономиката отново е под въпрос.
(...)
Друга алтернатива за справяне с кризата е правителството да се откаже от намеса в икономиката и да остави всичко в ръцете на свободния пазар. Това обаче неминуемо ще доведе до икономическа депресия, и то може би в по-голям мащаб от „Голямата депресия“. Не е ясно колко години ще погълне една такава депресия, колко време ще е необходимо за възстановяване, каква ще е социалната цена и как ще се отрази това на развитието на останалия свят. Тази алтернатива вече разгледах в постинга си „Колко спасителен е планът на САЩ“.
Всичко казано дотук касае настоящата икономическа криза – безпрецедентна в много аспекти и изискваща безпрецедентни мерки за справянето с нея. Тази криза, колкото и да е голяма, е като буря в чаша вода на фона на друга задаваща се криза, която на този етап като че ли остава незабелязана или е на втори план в общественото пространство. Ако днешната криза е просто вълна в морето, то задаващата се криза е истинско цунами с потенциално унищожителен ефект върху щатската икономика с всичките последствия за социалната и другите сфери на обществения живот.
Става въпрос за бързо растящите и вече трудно управляеми по своя размер задължения на федералното правителство по програмите за социално и здравно осигуряване. По данни на американското финансово министерство (2008 Financial Report of the United States Government, стр. 42) към края на фискалната 2008 г. (30 септември 2008 г.) нетните задължения за социално и здравно осигуряване на федералното правителство възлизат на 49 трлн. долара. Ако към тези задължения прибавим и федералния дълг, то сумата нараства до над 60 трлн. долара, или над четири пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ, при това при консервативни оценки! Само за последните четири години са натрупани нетни задължения в размер на близо 12 трлн. долара, като в бъдеще тази финансова дупка се очаква да продължава да нараства, и то с високи темпове!
Това означава, че федералното правителство на практика не може да посрещне бъдещите си задължения, т.е. то вече е в несъстоятелност. Според изчисленията на бившия главен одитор (comptroller) на САЩ, Дейвид Уокър, дори икономиката оттук нататък да расте средно с 3.2%, както през 90-те години, и се реализират допълнителни спестявания, те няма дори да се доближат до затваряне на финансовата дупка! На този етап политиците избягват този въпрос, отлагайки решаването му за в бъдеще.
06:14 | 08.09.22 г.