fallback

Кризата е на път да провали замисъла на еврозоната

Страните се отдалечават от така желаната конвергенция, а ЕЦБ едва ли може да намери подходящия лихвен процент за всички

11:15 | 16.01.09 г.
Автор - снимка
Създател

Глобалната кредитна криза издига нови трудности пред еврозоната, като случващото се през последните месеци ясно показва, че една от основните цели на общността от държави с еднаква валута и обща монетарна политика едва ли ще бъде осъществена скоро. В настоящите условия основната цел на създаването на еврозоната – постигането на конвергенция между попадащите в нея икономики и постепенното им поемане по общ път на икономическо развитие - изглежда по-скоро като мираж.

Повод за такива разсъждения дава тежката ситуация, в която се намират някои от икономиките от единното пространство, докато други все още успяват да се справят с трудностите.

Идеята, че общата валута и монетарна политика ще постави членовете на еврозоната под общ щит срещу икономически проблеми, все повече губи популярност. Особено ясно това се вижда от последните оценки на рейтинговата агенция Standard&Poor's, която предупреди Испания, Ирландия и Португалия, че кредитните рейтинги на държавните им дългове може да бъдат понижени, както и от вече извършената редукция на оценката на дълговете на Гърция.

Понижаването на кредитния рейтинг ще доведе до необходимост от заплащане на по-големи лихви по държавните ценни книжа, а това вече се наблюдава при емисиите на десетгодишен дълг. Разликата между лихвите по държавните облигации на Испания, Италия, Гърция и Португалия спрямо считаните за най-надеждни немски правителствени облигации е достигнала най-високата си стойност за последните години, пише Bloomberg.

Това означава едно – че разликите са на най-високото си ниво от въвеждането на еврото досега. Проблемът обаче не се изчерпва дотук, тъй като анализаторите прогнозират още по-голямо увеличение на разликата между изискваните от инвеститорите лихви. Изводът от различните оценки за рисковия профил е, че еврозоната не се приема като единно пространство на равнопоставени партньори.

Може би е нормално това да е така с оглед факта, че конвергенцията е в ход, а еврозоната съществува от едва десетилетие. Но също така би било нормално да се очаква, че интеграционните процеси са довели до сближаване на пътя на развитие и все по-голямо „скачване“ на икономиките една към друга. В момент на криза обаче наблюдаваме обратното.

Историческа справка, направена от Bloomberg, доказва спада на доверието в единното пространство на еврозоната. Като пример е показан диференциалът между доходността по десетгодишните правителствени облигации на Испания и Германия. Докато през последните шест години преди създаването на еврозоната разликата в доходността е била 246 базисни пункта, то при влизането във валутен съюз разликата се е свила до 13 базисни пункта за срок от осем години.

Вчера обаче въпросната разлика е скочила до 114 базисни пункта – най-високото ниво от 1997 година насам. Същото показва и сравнението с правителствените облигации на Италия, докато по отношение на Гърция вчера са отбелязани най-големите разлики за последното десетилетие.

Разликите в лихвените проценти между правителствените облигации на различните страни-членки на еврозоната водят и до повдигане на друг основен въпрос – доколко адекватен за всяка от тях е общият основен лихвен процент, който се налага от Европейската централна банка?

Без съмнение основният инструмент на монетарната политика има различен ефект върху различните държави, а това противоречи категорично на замисъла на членството в еврозоната. Критериите, заложени като условия за попадане в единното пространство, имат за цел да изгладят различията и така да не се стига до затруднения, породени от отпадането на лихвения процент като инструмент на националната политика.

В условия, при които повечето водещи икономики смъкват лихвата до нива, близки до нула, за да избегнат остра рецесия, страни като Испания, Ирландия и Италия, отчитащи отрицателен икономически ръст вече от доста време, остават без възможност да противодействат на случващото се. Лихвеният процент в еврозоната е съобразен основно със ситуацията в Германия, която има и най-стабилната от всички 16 икономики в общността.

Бавното реагиране и по-предпазливата политика може да се окаже изключително негативна за част от страните от еврозоната и да забави значително тяхното възстановяване. Именно това е поредното доказателство, че на този етап конвергенцията не работи, а икономиките са далеч от едновременното си движение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:46 | 04.09.22 г.
fallback