Американските и европейските спестители изгубиха цяло десетилетие. След два възхода и два краха фондовите борси не донесоха никакъв ръст на спестяванията им или дори са довели до загуби през последното десетилетие. Ниските лихви лишиха дори облигациите и банковите депозити от реална доходност. Ако не получават данъчни облекчения за вноските си, осигуряващите се доброволно в пенсионните фондове са щели да имат по-висока печалба, ако са държала парите под дюшеците си. Малка утеха за западняците е фактът, че спестяванията на японците преживяват подобен крах от доста дълго време, се казва в анализ на The Economist.
Обстоятелствата тази година са достатъчно негативни, за да откажат всеки от това да пести. От началото на 2008 година активите на американските взаимни фондове са намалели с 2,4 трилиона долара, което е една пета от цялата им стойност. Във Великобритания понижението надхвърля над една четвърт или почти 130 милиарда паунда (195 милиарда долара). Капитализацията на международния борсов пазар е паднала с около 30 трлн. долара или грубо казано на половина. Това поставя загубите от кредитни деривати – от които започна кризата – в сянка.
Лошите новини не се ограничават само с пазара на акции. Тази година стойността на рискови инвестиции от всякакъв вид – от корпоративните облигации през суровините до хедж фондовете беше буквално смазана. Вярата в това, че диверсифицирането в алтернативни активи може да предотврати загубата на инвеститорите в условията на мечи пазар, се срина. И разбира се, инвестициите в домове, които за мнозина бяха сигурно убежище за старини, също загубиха стойност.
В резултат спестяването заприлича на наливане на пари в бездънна яма. Всеки американец, влагал по сто долара месечно във взаимен фонд за инвестиции в САЩ през последните десет години, ще открие, че резултатът, вместо да се олихвява и да нараства, сега е по-малък от чистата стойност на вложеното. Европеецът, инвестирал при същите условия, е загубил четвърт от вложенията си.
Имайки предвид ситуацията, моментът да се тревожим за спестяванията си може да изглежда странен, казват от Economist. Миналата седмица Националното бюро за икономически изследвания на САЩ обяви, че най-голямата икономика света е била в рецесия още от декември 2007 година. Икономиките на Япония и голяма част от тези на страните от Западна Европа също се свиват. Бясната стагнация на частния сектор в световен мащаб е последното, от което световната икономика се нуждае в момента. Ето защо правителствата по света предприемат спешни мерки в стремежа си да окуражат хората да харчат повече от доходите си.
За някои страни такива мерки са нужни. Азиатците (а и германците) кътаха парите си с прекомерен ентусиазъм. В други страни обаче населението е заделяло малко бели пари за черни дни. В Америка спестяванията на домакинствата (съотношението между наличните доходи, неизползвани за консумация) е на ниво под 2,5% от 1999 година насам, за Великобритания процентът е под 3 за всяка от последните две години.
Именно пестеливостта на азиатците е правила разточителността на англосаксонците възможна. Изключително усложнената финансова система на американците и британците им помага да вземат на заем от пестеливите азиатци, за да финансират разходите си. В същото време покачващата се цена на жилищата е давала допълнителна гаранция и сигурност да продължават да действат по подобен начин.
С други думи, англосаксонците можеха да си позволят да харчат на воля. Не беше нужно да жертват потреблението си, за да се подсигурят за бъдещи периоди, защото по-свободната монетарна политика окуражаваше заемите, които тласкаха цените на жилищата и други активи нагоре, а това им даваше илюзорната представа, че са спестили достатъчно. Но сега този кредитен възел се развърза, цената на активите пада и нивата на спестяванията нарастват, защото потребителите не искат или нямат възможност да взимат на заем.
В случай че спестителите се отнасяха към финансовите активи така, както към останалите стоки, те щяха да ги продават, когато са скъпи, и да ги купуват, когато са евтини. Всъщност обаче се оказва, че те правят точно обратното. Те влизаха на пазара през 1999 – 2000 година в момент на пик на цените, и се отдръпват сега – когато те падат. А е трябвало да излязат още през 2000 година, когато съотношението цена – печалба на акция беше 35. Акциите изглеждат значително по-примамливи сега, когато съотношението е паднало до 10. Последните анализи показват, че когато съотношението цена-печалба е било ниско, възвръщаемостта от акции в последващото десетилетие достига средни нива от 8%, а когато е било високо – възвръщаемостта е възлизала на 3%.
Тежките загуби на хората обаче ги правят предпазливи. Те обръщат парите си в кеш или инвестират във взаимни фондове за краткосрочни инструменти, вместо в акции или корпоративни облигации. Възвърщаемостта, която постигат за спестяванията си, е изключително малка. Лихвените нива падат драстично, имайки предвид и редицата централни банки, които обявиха намаляване на лихвите през последните седмици. Тази новина няма да засегне в цялата си тежест гражданите поне на първо време, тъй като редица търговски банки се надпреварват за парите им посредством атрактивни депозити. Въпреки това лихвените нива на редица страни се движат към нива от 1 – 2% или вече са достигнали тези размери.
Предпазливостта е разбираема предвид колапса тази година. Акциите и корпоративните облигации може да падат още, предвид новините, които стават по-лоши с всяка следваща седмица. И все пак е странно това, че инвеститорите се радваха толкова много преди девет години, когато купуваха ценни книжа при съотношение цена на ценната книга към печалбата, три пъти по-високо от това днес, а сега държат парите си в кеш или облигации.
Този подход ще бъде изключително ненадежден за тези, които искат да си подсигурят стабилна пенсионна програма, особено при формите, при които работникът сам носи целия инвестиционен риск.
Недостатъчните спестявания, които са и лошо инвестирани, са проблем както за всеки индивид, така и за икономиката. Предпазливите спестовници слагат парите си в банка, а банките с неохота дават заеми. Поради това компаниите срещат трудности в това да заемат капитал и едновременно да прибягват до увеличения на капитала си. Поради това предпазливостта на компаниите в дългосрочен план вреди и на спестяванията. Колкото и странно да звучи в настоящия момент акциите и корпоративните облигации са по-удачното инвестиционно средство в дългосрочен план от парите в кеш, пише Economist.
20:05 | 10.09.22 г.