Управлението на риска би трябвало да е комбинация от изкуство и наука, целяща да се предскаже непредсказуемото, пише Financial Times. Въпреки това финансовата криза, която помете Централна и Източна Европа (ЦИЕ), срина внимателно изготвените планове на банките и компаниите, излагайки ги на рискове, за които малко бяха предполагали.
До тази есен най-големият риск за региона, който е обусловен от значителни разлики в редица показатели, бе свързан с правителствата на отделните държави.
В някои страни като Полша това означаваше опасност от бездействие, тъй като редица правителства, които се смениха от 1989 г. насам, не успяха да се справят с проблеми като изграждането на модерна магистрална мрежа или да изпълнят обещанията за ограничаване на бюрокрацията, която сковава бизнеса. Друг проблем бе неспособността на властта да осигури членството на страната в еврозоната, въпреки благоприятните за това условия през изминалите години.
За Румъния и България рисковете бяха свързани с неспособността да се справят с организираната престъпност и корупцията.
В Русия правителството създаде рискове чрез своите действия, като например борбата за контрол над TNK-BP – смесено дружество между BP и руски инвеститори, както и затварянето на олигарха Михаил Ходорковски.
Това обаче бяха известните рискове.
В момента, в който настъпи кризата, повечето компании бяха изцяло неподготвени за финансовия ефект от нея.
В Полша достъпът до банково кредитиране беше толкова лесен в продължение на много години, че повечето компании въобще не бяха отбелязали банковата система като потенциален риск. Когато обаче кризата замрази кредитните пазари, за компаниите стана изключително трудно да получат кредитите, които им бяха необходими, за да продължат дейността си. Това ограничение, до голяма степен, бе наложено от банките майки, които изпитваха финансови проблеми и наредиха на своите регионални клонове да намалят кредитирането. Това е един от рисковете за финансова система с изключително чуждестранна собственост, какъвто е случаят в ЦИЕ, пише изданието.
В голяма част от Централна Европа валутният риск бе пренебрегван през последните години, тъй като местните валути стабилно набираха сила спрямо долара и еврото и този риск бе сведен до въпрос, който притесняваше единствено износителите. Но когато кризата порази Унгария, стойността на форинта се срина, повличайки повечето от валутите в съседните страни, както и бизнесите и кредитополучателите.
Тази опасност не засегна Словакия, която ще се присъедини към еврозоната през януари. Въпреки това отворени икономики като Словакия и Чехия са много по-уязвими от негативния ефект от забавянето на икономиката в Западна Европа, отколкото страни като Полша, които разчитат до голяма степен на все още динамичния вътрешен пазар.
В Русия магнати като Олег Дерипаска се сблъскаха с огромни проблеми, когато цените на акциите, които бяха използвали като обезпечение срещу заеми, се понижиха, заставяйки ги да продават активи, за да изплатят задълженията си към банките.
„Понижението на цената на акциите с 90% на иначе стабилна компания с добри парични потоци се предвижда трудно“, коментира Борис Лвов, анализатор за Русия и ОНД към KPMG. „Това е същността на риска, той обикновено е неочакван.“
Неочакваната криза налага преоценка на ползата от модела за управление на риска – практика, която едва напоследък започна да се разпространява от по-големите към средните по големина компании.
„Има становище, че дори и западните компании с всичките си съвършени модели не предвидиха това, така че защо да се губи време за нещо, което не работи“, казва Лвов. „Явно не е достатъчно да се наемат интелигентни млади хора с математически познания, а трябва да се намери някой, който има опит, който е преживял всичко това досега.“
Засега много компании се пренасочват от управление на риска към управление на кризата, тъй като се опитват да оцелеят през сътресенията. След като се нормализира ситуацията обаче, рисковете вероятно ще се върнат към нивата си от периода преди кризата, най-вече в по-стабилните страни в Централна Европа, които са членки на ЕС, пише изданието.
С изключение на Унгария и балтийските държави, останалата част от Централна Европа вероятно ще избегне тежката рецесия и ще продължи да расте по-бързо от Западна Европа. В Източна Европа Украйна, която преживява дълга политическа криза, ще остане непредвидима, а съдбата на Русия е до голяма степен зависима от цените на енергийния пазар.
„Мисля, че фактът, че сме в ЕС, означава, че нивото на риска е много по-ниско“, казва Кшищоф Рибински, партньор в Ernst & Young в Полша.
За дългосрочните инвеститори колебанията, на които станахме свидетели през последните няколко месеца, не засягат общите тенденции в региона, според които всъщност Централна Европа настига Запада.
По мнението на Моника Морали-Ефинович, директор за Полша на инвестиционната компания Advent International, Централна Европа е отбелязала значителен прогрес по отношение на юридическата инфраструктура, управлението на качеството и способността да се оцени историята на една компания, което за инвеститорите е направило пазара много по-предвидим.
„През последните 14 години нивото на риска значително се понижи“, казва тя.
12:11 | 10.09.22 г.