Значението на развиващите се пазари за бъдещето на световната икономика

Всички сме чували за ефекта на пеперудата – твърдението, че една пеперуда може да размаха нежно криле в някоя точка на света, като по този начин да задвижи поредица от събития, които да доведат до катастрофални щети заради мощни въздушни течения на място, отдалечено на хиляди километри.

Сегашната финансова криза е нещо подобно, пише в своя специализиран блог анализаторът в областта на бизнеса и технологиите Стивън ДеАнджелис. Тя започна с либерално кредитиране, отпускано на хора, които не можеха да си го позволят и с т. нар. “лъжливи заеми”.

Простото действие за попълване на неверни данни в бланката за кандидатстване за кредит, повторено хиляди пъти, задвижи поредица от събития, които доведоха до катастрофални финансови загуби на пазари, отдалечени на хиляди километри, каквито са развиващите се пазари.

Тези развиващи се пазари представляват бъдещето на глобалната финансова система и правителствата се опитват да намерят начини да им помогнат.

Кемал Дервиш, бивш турски министър на икономиката и финансите, днес оглавяващ Програмата за развитие на ООН, обяснява защо развиващите се пазари се нуждаят и заслужават помощ.

“Кризата, която заплашва глобалната икономика от август 2007 г., се разпростря в няколко ускоряващи се фази. Фазата през октомври бе разпространението й към развитите пазари. Една от ключовите стъпки към предотвратяването на потенциална световна депресия е осигуряването на големи кредити на повечето развиващи се икономики, които са засегнати от резонанса ... и съпътстващото го кредитно ограничение на развитите икономики. Почти всички развиващи се икономики вървят към финансови трудности. Проблемът се утежнява, тъй като големите, международни банки се запасяват с ликвидност, при което капиталите се изтеглят обратно към големите финансови центрове, а БВП на богатите страни се свива”, пише той.

Глобализацията напредва главно чрез три важни потока: потока от капитал, от ресурси и от хора, пише ДеАнджелис. Ако някой от тези потоци бъде прекъснат, глобалната икономика страда. Кредитът е от изключително значение, за да се осигури потока от капитали. За него обаче се изисква доверие, което е оскъдно в тези мрачни финансови времена.

Дервиш отбелязва, че много икономисти смятат, че е най-удачно да се провеждат съгласувани действия, които включват големи кредити от МВФ, съпътствани от кредити от Европейската централна банка и централните банки на Япония, САЩ, Китай и няколко държави от Персийския залив. МВФ обяви планове за създаване на краткосрочен фонд, предназначен за развиващи се пазари с добра кредитна история, добри политически практики, достъп до капиталови пазари и значителни дългове. Според Дервиш би било грешна практика да се стигне до положение, при което някои развиващи се държави, които отговарят на конкретни условия, получат автоматичен достъп до тези помощи, а останалите трябва да чакат стандартните процедури, които са много по-бавни, при по-тежки условия, и което би могло да тласне вторите страни към криза още по-бързо. “Критериите за избираемост за тези кредитни канали и как те ще се възприемат са критични”, смята той.

Според него данъкоплатците в страни, които предоставят помощи на развиващите се държави, се притесняват, че отпускането на капитали за по-бедните страни ще доведе единствено до банкрута на тези страни, които след това ще плачат за кредитни облекчения. Има многобройни примери за такива случаи, които почти винаги включват и корупция. Това обаче не е историята на настоящата финансова криза, смята той. “Тук става дума за силни икономики, които са попаднали в кредитна криза.”

“Би било по-разумно да се осигури достъп до средствата на МВФ на по-голям брой държави със задоволително силна икономическа политика през последните години”, смята Дервиш.

Според него МВФ може да предостави до 200 млрд. долара, докато глобалните нужди са за 500-800 млрд. долара. Затова е необходима и намесата на други световни институции. Това е довело до появата на нови играчи на глобалните пазари като централните банки на Китай или на някои държави от Персийския залив, казва той.

Според него помощта за развиващите се пазари е в интерес на всички. Растящата средна класа представлява нови пазари и нови възможности. „Отрежете техните надежди и амбиции и сегашната финансова криза вероятно ще се задълбочи още повече“, казва той.

Той дава пример с Румъния, която през последните години се радваше на силен икономически ръст, чуждестранни инвестиции и растящо потребление. Наскоро обаче тя бе въвлечена във вихъра на глобалната криза. Спекуланти залагат срещу румънската лея, очаквайки тя да падне. В един момент миналия месец фондовият пазар на страната отбеляза спад от 70%, а някои анализатори прогнозират, че до следващата година нивото на безработица в страната може да се удвои.

Същата история може да се разкаже за много други развиващи се пазари. В Румъния хората спряха да купуват и се страхуват да ползват кредити. Страхът трябва да бъде заместен с надежда. В същото време, кредитите трябва да бъдат отпускани по икономически сигурен начин, пише в блога си ДеАнджелис.

Потреблението, базирано на рискови кредити, по-скоро създава, отколкото решава проблеми.

Румъния е тръгнала по пътя към просперитета и да бъде оставена да изпадне отново в нищетата, от която беше скована по времето на социалистическия режим, би било неразумно.

Така е и с почти всички развиващи се страни. Финансовата изолация вече не е вариант в един свързан свят, казва в заключение анализаторът.