Завършиха едни от най-интересните избори за американски президент през последните десетилетия. След съдбоносната надпревара, следена с нескрит интерес от всички световни медии, Америка има за пръв път в историята си чернокож президент. Някои с право виждат в избора му истинско олицетворение на американската мечта – синът на африканец (баща му е чуждестранен студент от Кения) и жена от Канзас, отгледан от майка си и баба си в Хавай, успя да се издигне до най-важния пост в света.
Семейството на Обама не е нито богато (като например това на Джон Кенеди), нито от политическия елит във Вашингтон. Обама няма връзките и големия брой предшественици военни герои (като Джон Маккейн).
Пречките, пред които бе изправен, свидетелстват за изключителните му способности да вдъхновява и печели хора на негова страна. Барак Обама успя да победи една от най-силните институции в политическия живот на Америка на предварителните избори за кандидат на демократическата партия – Хилъри и Бил Клинтън. След което 47-годишният сенатор от Илинойс се пребори с мощната републиканска машина и героя от войната във Виетнам Джон Маккейн. Всичко това Обама успя да постигне със силата на ума си, чара си и, разбира се, късмета си.
Чернокожият Обама успя да преодолее предубедеността на една част от американското общество, но фактът, че човек с презиме Хюсеин (пълното му име е Барак Хюсеин Обама II) спечели най-високия пост в страната в момент, в който повечето американци се страхуват от ислямски терористи, е дори по-впечатляващ.
Начинът, по който кампанията на Обама бе водена, несъмнено привлече на негова страна голяма част от интелектуалците. За разлика от стратегията на опонентите му (както Маккейн, така и Хилъри Клинтън), Обама водеше като цяло позитивна кампания и не атакуваше характера и личния им живот. Това трудно може да се каже за републиканската избирателна машина, чийто акцент бе по-скоро атаки срещу Обама, свързани с насаждане на страх и недоверие към „различния“ кандидат, а не върху позитивните качества на Маккейн.
Кампанията свърши и всичко това е зад гърба ни.
Но какво спечели Обама? Чернокожият президент трябва да се изправи пред едно от най-големите предизвикателства в американската история през втората половина на 20 век. Обама наследява от Джордж Буш страна, която води две войни в Афганистан и Ирак, едната от които е изключително непопулярна и по-скоро неуспешна.
Обама наследява страна, която загуби през последните години голяма част от статута си на морален лидер, особено в мюсюлманския свят, където мнозина смятат Америка за агресор с империалистични амбиции.
Освен двете войни Обама трябва да се справи с враждебно настроен Иран и изправения пред прага на анархия Пакистан.
Но може би най-сериозното предизвикателство пред Обама е икономическата криза. Интензитетът на проблемите на американската икономика е може би без паралел от Голямата депресия през 1929 година насам. Страната е на прага на сериозен икономически крах и именно Обама е натоварен с трудната задача да намери изход.
Въпреки че Америка не е официално в рецесия (за рецесия са нужни две поредни тримесечия с негативен ръст), всички икономисти очакват и през четвъртото тримесечие икономиката да се свие.
Когато Джордж Буш пое президентския пост, икономиката беше в отлична форма, а правителството имаше бюджетен излишък. Осем години по-късно икономиката е пред сериозна рецесия, а бюджетният дефицит е на рекордно високи нива.
Американският дълг надхвърля 10 трлн. долара, което е безпрецедентно високо ниво за която и да е страна в историята на света и това до голяма степен ограничава свободата за маневри на новия президент.
Очакванията на финансовото министерство на САЩ са до края на годината на правителството да се наложи да вземе назаем още 550 млрд. долара, за да плати за скъпите програми за спасяване на икономиката, а през първото тримесечие на 2009 г. ще има нужда от издаване на облигации за още 368 млрд. долара.
Обама ще изпита големи трудности да посрещне някои от социалните си обещания пред американския избирател с оглед на икономическата рецесия. Така например обещанието да направи здравното осигуряване по-евтино, реформа сама по-себе си свързана със значителни бюджетни разходи, ще става все по-трудно изпълнимо, ако бюджетните приходи намаляват, а държавата отделя средства с цел да помогне на икономиката.
Така след историческата победа и дългата и, без съмнение, изморителна надпревара, истинските предизвикателства пред младия американски президент тепърва започват.
16:49 | 12.09.22 г.