ЕБВР ще засилва инвестициите в банките от Източна Европа

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще увеличи кредитирането и ще предложи допълнителен капитал на банките в Източна Европа, за да компенсира намалялото финансиране от частни източници. Това казва президентът на ЕБВР Томас Миров в интервю за Dow Jones.

Наред с други развиващи се пазари тези в Източна Европа са били значително засегнати през последните седмици, тъй като инвеститорите търсят по-безопасни убежища.

Международният валутен фонд подготвя нов вид кредити за развиващите се пазари, които няма да изискват големи законодателни промени от правителствата, получаващи заема.

Други банки за развитие обаче също се готвят да дадат своя принос и да помогнат на икономиките, засегнати от внезапния и рязък отлив на чуждестранни инвестиции.

От създаването си през 1991 г. с цел да помогне на икономиките в Източна Европа и бившия Съветски съюз в прехода от централно контролирана към пазарна икономика, ЕБВР е инвестирала значителни средства в банките като сектор, който е ключов за здравословното развитие на цялата икономика.

Сега тя се подготвя да засили тези инвестиции, за да помогне на иначе стабилните банки, които изпитват трудности при осигуряване на финансиране от международните пазари на облигации и от своите западни партньори.

„Ще обмислим да подсилим нашето участие – било то чрез кредити или чрез капиталови инвестиции в тези банки, в които участваме“, казва Миров.

ЕБВР има дялово участие в 61 банки в 28 страни, в които инвестира, като е отпуснала и 181 кредитни линии към различни банки.

Ефектът от кредитната криза в Източна Европа е бил подсилен от спасителните пакети за банките, които през последните седмици бяха отпуснати от правителствата в Западна Европа.

Правителствата в Източна Европа, които не могат да осигурят същия кредитен ресурс, не са били в състояние да предложат същите гаранции и дялови инвестиции както в западните страни. И тъй като банките в Западна Европа са станали по-стабилни, те са привлекли и без друго ограничените източници на финансиране, отклонявайки ги от по-слабите банки в Източна Европа, пише изданието.

Румъния, България, Хърватска и Турция изглежда, че са заплашени от възможността да трябва да се присъединят към Унгария и Украйна на опашката за международна помощ. Никоя от тези страни няма достатъчно силен кредитен рейтинг, за да й позволи спасителни пакети като тези, обявени от правителствата в еврозоната.

Миров е казал също, че ЕБВР ще подкрепя изкупувания от банки, в които тя има дялове. „Може би има страни, в които тече процес на консолидация, в който можем да се включим, ако някоя от банките може да играе ролята на консолидиращ агент“, казва той.

ЕБВР може да играе такава роля в Русия, където наред с три големи държавни кредитни институции има около 1 200 малки банки, насочени към частния сектор. ЕБВР има дялове в 11 руски банки и 33 кредитни линии към сектора.

Според Миров вследствие разговори с руските власти се е стигнало до извода, че на руския пазар има нужда от консолидация. „Желанието не е този процес да се организира единствено около... държавните банки. Самите ние предложихме да се ангажираме активно в консолидационния процес.“

По думите му изгледите за икономиката са твърде несигурни, за да се правят прогнози за икономически ръст в Източна Европа. Преди засилването на финансовите сътресения през септември ЕБВР очакваше ръст от 5% за следващата година. „Ако това наистина се случи, ще бъде част от нашите положителни сценарии. Може би е по-добре всички да мислим по отношение на сценарии и рейнджове, отколкото да се опитваме да достигнем до точни числа“, смята той.

ЕБВР инвестира най-вече в компании от частния сектор, много от които са базирани извън Източна Европа и бившия Съветски съюз. През последните години регионът привлече големи по обем чуждестранни инвестиции.

Според Конференцията на ООН за търговия и развитие преките чуждестранни инвестиции в Югоизточна Европа и страните от ОНД през 2007 г. са се покачили с 50% до 86 млрд. долара.

Въпреки това Миров очаква този ръст да се успокои.

Заедно с изтеглянето на чуждите инвеститори от региона, валутите също са отбелязали спад през последните седмици. Това води до проблеми за централните банки, озоваващи се в ситуация, в която трябва да повишат лихвените нива в защита на националните си валути в период, в който икономиките им рязко се забавят.

Наскоро Унгарската централна банка повиши лихвените нива с 300 базисни пункта до 11,5% в изненадващ ход, насочен към защита на унгарския форинт, което обаче се очаква да постави под натиск икономиката на страната, която и без друго е вече в затруднено положение, пише изданието.

Според Миров, който преди това беше заместник-министър на финансите в Германия, членството в еврозоната за някои от икономиките би ги предпазило от резки спадове във валутните курсове.

Осем държави от Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., можеха да влязат в еврозоната през 2007 г., което единствено Словения успя да постигне, а Словакия се очаква да се присъедини през януари.

„Тук има една много стара поука, която може да се извлече отново“, казва Миров. „В добри времена може да е приемливо да си сам, но в трудни времена по-добре да си в добра компания.“