За шестте месеца от началото на годината до юни суровините регистрираха най-доброто си представяне от 35 години насам, поскъпвайки с 29 на сто. През юли те преминаха през най-слабия си месец от 28 години, падайки с 10 процента. Спадът продължава: индексът на Reuters за стоковите пазари показва, че цените са почти с 1/5 по-ниски от върховите стойности от началото на юли. Индексът на Economist, който не включва петрола, е спаднал с над 12 на сто. Ентусиазирани заглавия в редица информационни източници приветстваха спукването на балона, се казва в анализ на The Economist.
Повечето анализатори обаче остават по-сдържани. Те изтъкват различни причини за скорошния спад на цените, главната от които е влошената икономическа перспектива пред богатите страни. През последните седмици стана ясно, че Европа и Япония са в дори по-лошо положение от САЩ и затова е вероятно да консумират по-малко суровини като петрол, стомана, какао и други. Това обаче не означава задължително срив на цените на суровините, заради устойчиво силното търсене от нововъзникващите пазари като Китай например.
Потреблението на петрол в богатите страни спада през последните две години. От Goldman Sachs очакват в тези страни да бъдат използвани 500 хил. барела на ден по-малко през настоящата година спрямо предходната. Този ефект обаче ще бъде компенсиран от увеличението с 1,3 милиона барела на ден в нововъзникващите пазари. Предвижда се търсенето на нефт в Китай да нарасне с 5 на сто.
Подобно е положението и с другите суровини. Мариус Клопърс, шеф на BHP Billiton, която е една от най-големите минна компании в света, обяви при представянето резултатите си през изминалата седмица, че нововъзникващите пазари са много по-важни за благополучието на компанията му от богатите страни. Развиващите се страни използват от 4 до 5 пъти повече суровини за единица продукция от развитите страни. Той предвижда, че нуждите на Китай от стомана, които вече са по-големи от тези на която и да било друга страна, ще се увеличат двойно до 2015 г. Продължаващата с бързи темпове индустриализация на Китай ще компенсира всяко временно забавяне в износа поради отслабващата световна икономика, въпреки че търсенето на метали като алуминий и никел, използвани за производството на потребителски стоки, могат да пострадат до известна степен.
Както посочва Клопърс, нововъзникващите пазари и по-специално Китай, в момента отговарят за основния дял от световното търсене на суровини и за голяма част от общото потребление. Апетитът на Китай за такива продукти нараства по-бавно отколкото в началото на десетилетието, когато потреблението на петрол нарастваше с 10 процента на година. Китайската икономика също се е забавила леко, въпреки че все още расте с темп от около 10 на сто. Международният валутен фонд предвижда икономиките на развиващите се страни да растат с почти 7 процента през настоящата година. Това трябва да е достатъчно, за да поддържа бързото нарастване на търсенето на суровини.
По отношение на предлагането картината е дори още по-сложна. Окуражени от високите цени, фермерите заявяват повече семена. Силните дъждове в централната част на Америка по-рано тази година нанесоха по-малко от очакваните щети. В резултат на това Международният съвет по зърнени култури (International Grains Council) очаква рекордна реколта при пшеницата – с 9 на сто по-висока от миналогодишната. Същевременно Китай и Индия са произвели рекордни количества соя, докато Тайланд и Виетнам са прибрали доста плодородна оризова реколта. Въпреки че високите цени на повечето зърнени суровини остават обезпокоително високи и търсенето продължава да расте, увеличаващите се сигнали за високо предлагане помагат за понижението на цените.
Производството на индустриални метали в света също се увеличава, а цените се понижават в продължение на повече от година. Напредъкът обаче остава незначителен. В много от мините качеството на рудите се понижава, а най-големите залежи изглежда вече са изчерпани. Проблемите на BHP са звързани със значителния недостиг на гуми за огромните си камиони, големи механични булдозери и всякакъв вид оборудване. Подобни трудности възпрепятстват пускането в експлоатация на нови мини и разширяването на вече съществуващите. Кона Хак от Macquarie Bank пък отбелязва, че медните мини са произвеждали с по около 1 млн. тона по-малко от предварително очакваното през последните три години (което прави около 5 на сто от целия добив), като по всяка вероятност тази тенденция ще се запази и през 2008 година.
Високите цени на суровините създадоха нещо като порочен кръг, допринасяйки за увеличаване на разходите и поставяйки трудности пред разширяването на добива като цяло. През миналата седмица най-голямата компания от минния сектор – Xstrata, прекъсна дейността си в мината си за никел, разположена в Доминиканската република, за да бъдат извършени необходимите дейности за преминаването на захранване с въглища, а не както е досега – с петрол, тъй като черното злато поскъпна значително. Недостигът на енергия възпрепятства минното дело и го понижава в няколко други държави. Китайското правителство вече започна действия по ограничаване на експанзиата на енергийно-интензивните отрасли, включително алуминиевата и стоманодобивната индустрия, в опитите си да да облекчи енергийните нужди. Всичко това свива производството на метали в световен мащаб и забавя понижението на цените.
Въпреки това обаче производството на повечето метали се увеличава далеч по-бързо от това на петрол – което между впрочем почти не нараства. Петролната индустрия също така страда от недостиг на оборудване и инжинери и което е още по-лошо – всички държави, които са достатъчно екипирани, за да увеличават добива си, са членки на ОПЕК.
Саудитска Арабия, най-големият производител от картела, прибягна до увеличение на добива си през последните месеци, макар потреблението на богатите държави, които все още са и най-големите потребители на петрол, да се забавя. Това спомогна за връщането на цените от 147 долара до под 115 долара за барел. Въпреки ръста на американските запаси, фондовите пазари не отбелязаха значителни повишения, което навежда на мисълта, че жадните развиващи се икономики са погълнали по-голямата част от увеличеното предлагане. Същевременно с това, по агресивно настроените членове на ОПЕК, като например Венецуела, призовават за съкращаването на добива, за да се спре по-нататъшния спад на цените. При последното намаляване на производството на ОПЕК, което стана в началото на 2007 година, едва за 12 месеца цените на петрола се удвоиха.
Върху цените на суровините влиние оказват и други фактори. Някои инвеститори гледат на тях като цяло и на златото в частност, като средство за хеджиране срещу инфлация и могат да започнат да разпродават в случай, че отслабят страховете за продължително увеличение на цените. Други инвеститори могат да продадат, за да покрият загубите си от инвестиции в други видове активи, за да ребалансират портфейлите си с оглед спада в цените на акциите и облигациите или просто да избегнат негодуванието на американските политици, които надават вой срещу спекулантите и планират мерки срещу тях. Освен това като правило суровините се движат в противоположна на долара посока, чието поскъпване според мнозина е временно. Всичко това подкрепя вижданията на Франциско Бланч от Merill Lynch, който твърди, че до момента, до когато икономическит растеж на развиващите се държави продължава да расте, това ще правят и цените на суровините, завършва анализът на The Economist.
19:23 | 09.09.22 г.