fallback

Задънена улица за търговията със селскостопански стоки

САЩ провалят поредния опит за споразумение в рамките на СТО, либерализацията на сектора остава под въпрос

08:11 | 31.07.08 г.
Автор - снимка
Създател

Преговорите за либерализация на търговията със селскостопански стоки за пореден път попаднаха в задънена улица. На разговорите, които се проведоха в Женева през последните дни, отново не бе постигнато уеднаквяване на позициите на преговарящите относно митата и субсидиите в сектора на селското стопанство.

За пореден път в очите на обществеността беше заявено, че всички участващи са разочаровани от провала на преговорите, но с оглед факта, че преговорите се точат вече седем години, едва ли вече някой вярва на подобни твърдения. Китайските представители определиха положението като сериозна крачка назад за световната икономика, докато ЕС описа резултатите от срещата като „сърцераздирателни“, предава ВВС.

Повод за новия разрив сред преговарящите стана непримиримата позиция на САЩ по отношение на условията за внос в Китай и Индия. Двете развиващи се държави правят опит да наложат исканията си за въвеждане на по-добри възможности за защита на най-бедните си производители чрез по-високи мита. Причината за това е, че там живее значителна част от бедното население на света, чиито основен поминък е селското стопанство. Същевременно обаче Индия и Китай настояват за пълна отмяна на субсидиите в сектора от развитите държави, което да им позволи да реализират част от продукцията си навън.

До момента в преговорите са постигнати редица договорености за ограничаване на непазарните подходи от страна на ЕС, Япония и САЩ. ЕС и САЩ премахнаха значителна част от субсидиите си, преминавайки към по-пазарни методи за регулиране на сектора, а за защита на бедните държави беше въведена „предпазна клауза“, която да позволи запазване на вътрешния пазар на развиващите се страни от външен натиск. Въпреки това двата пазара си остават достатъчно недостъпни за останалите държави. Мнението на САЩ е, че тези предпазна клауза е твърде ограничителна и действията, свързани с нея, се предприемат при прекалено малки количества внос.

В замяна на либерализирането на търговията със селскостопански стоки обаче развитите икономики изискват премахване на бариерите пред вноса на индустриални стоки – оборудване, техника и т.н., които са поставили развиващите се страни. Развитият свят търси по-добри възможности и за търговията с услуги, която обаче попада в друго направление на преговорите в рамките на СТО. Критиците на агресивната политика на силните икономики отправят обвинение, че при улесняване на достъпа им до пазара на индустриални стоки и услуги в развиващите се страни на практика бедните държави ще бъдат поставени на колене – те няма да са способни да развиват собствени производства, а ще трябва да разчитат на нискотехнологични дейности и селско стопанство.

Развитите държави, от своя страна, поставят това изискване, зад което прозират множество вътрешнополитически фактори, свързани главно със социалната им стабилност. Издигането на хранителната сигурност в култ след проблемите, до които е довела Втората световна война за страните от ЕС и Япония, не позволява на политическите кръгове каквото и да било отваряне на пазара, тъй като това би довело до отлив на интереса от селското стопанство. Силните позиции, които имат фермерите в ЕС, например биха довели до политическо самоубийство на онези, дръзнали да реформират сектора в полза на външни за съюза държави. Подобна е и ситуацията в Япония, където обработваемата земя е силно ограничена като фактор за производство и, въпреки високата себестойност на продукцията, правителството е длъжно да пази интереса към селскостопанския сектор.

По малко по-различен начин стои ситуацията единствено в САЩ, които едва ли са силно заплашени от вноса на чуждите държави. Техните интереси са насочени по-скоро в областта на експорта, тъй като са сред лидерите в производството на редица зърнени култури. Американските представители обаче целят издействането на достъп до индустриалния пазар, което е в далеч по-голям интерес за икономиката с оглед развиването на високотехнологични отрасли.

Сблъсъкът на интереси в рамките на СТО, на който ставаме свидетели за пореден път, според мнозина може да постави край на опитите за либерализиране на международната търговия, които са започнали преди повече от 50 години. Сравнително ограничените резултати обаче говорят за значителни трудности в процесите на преговори, а липсата на бърз и ефективно действащ механизъм за налагане на санкции при нарушения допълнително маргинализира ролята на институцията. Това е причината да се очаква, че в бъдеще все по-голяма роля ще придобиват споразуменията на двустранна основа, които, от своя страна, ще доведат и до разединение сред исканията на самите развиващи се държави, а СТО ще продължи да се изгубва в глобалната икономическа система.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:54 | 01.09.22 г.
fallback