Ипотечната криза в САЩ продължава да се изостря, което ясно се вижда от идващите една след друга негативни новини от сектора на недвижимите имоти. Все по-ограничените възможности на Федералния резерв да въздейства върху кредитирането и икономиката чрез похватите на монетарната политика безпокоят все повече анализаторите относно изхода от тежката ситуация, което кара мнозина да търсят исторически аналогии с предишни кризи, заплашвали бъдещето на различни държави.
През последните две десетилетия правят впечатление две кризи, чиито корени се крият още в средата на 80-те години на миналия век. Става дума за японската криза и кризата в Швеция. За избухването на двете кризи има сравнително ясни предпоставки и условия, сходни и с тези, които доведоха американската икономика до прага на рецесията.
Преди всичко това са евтиният достъп до финансиране, икономическият бум, прекалените рискове в инвестирането и надуването на жилищния балон. Разликата обаче е в начина, по който са подходили отговорните фактори в двете държави за изход от тежката ситуация.
В Япония ситуацията дълго време остава извън контрол, като за това могат да се посочат две основни причини – едната е преследване на частни интереси и опити да бъдат подпомогнати близките до властта корпорации, а другата е свързана с нерешителните мерки на централната банка и правителството. Резултатът е добре известен – десетилетие на слаб икономически растеж, продължителна дефлация, нулев основен лихвен процент и превръщане на местната валута в „донор“ за спекулативните операции на инвеститорите от цял свят.
Как започва кризата в Швеция? Всичко се дължи на традиционно социалния модел на скандинавските икономики, като след края на Втората световна война тясното сътрудничество между правителството, големите корпорации и синдикалните организации довежда до невиждан бум на икономиката. Правителството възприема агресивна политика за предоставяне на всевъзможни социални придобивки на домакинствата, което обаче довежда до силен инфлационен натиск. Съчетано с безпрецедентен ръст на кредитирането, това довежда до надуване на цените на жилищата, с което предпоставките за кризата вече са налице.
Ситуацията добива мрачни окраски, когато правителството взима решение за реформи в данъчната система, които да позволят активна борба с инфлацията. Плановете обаче съвпадат с икономическата криза, обхванала световната икономика в края на 80-те години. Балонът се спуква, което довежда до тежки последици за икономиката на страната – за периода от 1991-1993 година брутният вътрешен продукт пада с 6 на сто, безработицата придобива стряскащи размери (12 на сто), а шведската крона, която тогава е фиксирана към кошница от валути, е обект на значителни разпродажби. Валутната криза довежда до там, че централната банка вдига за кратко лихвения процент до 500% с цел да бъдат прекратени атаките срещу кроната. Мерките обаче не помагат, което води до силно обезценяване на шведската валута.
Цените на имотите падат главоломно – само в рамките на пет години, между 1989 и 1994, те се смъкват със 75 на сто, а от търгуваните на борсата в Стокхолм 40 компании от сектора около три четвърти обявяват банкрут. Кредитните институции също понасят тежки загуби – около 200 от общо 300-те финансови компании в страната изчезват завинаги от пазара.
Мерките, които се взимат срещу кризата, са решителни и бързи. Правителството прави трудния избор да не налива ликвидност под формата на парични средства, тъй като подобна стъпка се е оценявала като стимулираща за моралния риск сред кредиторите, т.е. властите са преценили, че предоставянето на пари ще доведе до злоупотреби и отпускане на нови проблемни кредити.
Стъпките, които помагат за изход от ситуацията, включват гарантиране на дълговете на банките и някои финансови институции (но не и за акционерите им), създаване на държавна банка (Bank Support Authority) извън обсега на политическото ръководство на министерство на финансите, чиято цел е била да администрира и управлява дадените от държавата гаранции към закъсалите банки. Създадени са и специални агенции, които да управляват проблемните активи на изпадналите в най-тежко състояние водещи банки в страната. Може би най-ефективната от психологическа гледна точка мярка е разкриването на реалните стойности на лошите кредити, което връща доверието в банковата система.
Стойността на държавните гаранции надхвърля 80 млрд. крони, което, според мнозина, е щяло да доведе до усложняване на ситуацията заради прекомерната тежест върху бюджета. Оказва се обаче, че те грешат, и банковият сектор започва отново да се превръща в печеливш още през 1994 година. През 2006 г. се слага край на държавните гаранции, а на следващата година дейността на Bank Support Authority е прекратена.
Последствията от кризата могат да бъдат обобщени така: 200 млрд. шведски крони загуба от лоши кредити и фалит за три от най-големите банки в страната. Бюджетните разходи за потушаване на кризата възлизат на 65 млрд. крони, което според мнозина е далеч по-малко от средствата, които е трябвало да бъдат налети във финансовата система, при положение че правителството беше взело решение да поеме по пътя на кредитиране на закъсалите институции. След кризата икономиката на страната поема по пътя на умерения растеж, който се движи на нива около 3 – 3,5 на сто годишно. Правителството започва да води по-предпазлива политика по отношение на кредитирането, а в бюджета на страната традиционно се оставя значителен излишък, който да бъде използван при евентуална нужда.
Въпросът е обаче дали изобщо може да се прави аналог между най-голямата икономика на света – тази на САЩ, където живеят над 300 млн. души, и приблизително сходната с България по брой население Швеция, чиито граждани наброяват около 8 млн. души. Вероятно мнозина ще обявят, че това не е възможно, най-малкото заради ролята, която играе САЩ като водеща икономическа сила в света, разпространението на американския долар като основна резервна валута и значението на американския фондов пазар. Може би ще са прави, но това не бива да омаловажава решимостта, с която шведите са преодолели подобен фундаментален за икономиката проблем и поуките, които управляващите са извлекли.
За нас остава да се надяваме, че и властите в САЩ ще намерят правилния изход, тъй като ролята им на барометър за състоянието на световната икономика все още не може да бъде пренебрегвана.
05:22 | 04.09.22 г.