През последната седмица станахме свидетели на класическо развитие на финансова криза в рамките на теоретичните постулати. Паниката, която принципно е характерна за банковия сектор, и тегленето на депозити при негативни новини за състоянието и платежоспособността на отделните институции се пренесе върху фондовите пазари в световен мащаб. Размерът на кризата, която не подмина нито един от основите пазари, беше впечатляващ, тъй като последният подобен спад беше след терористичните атентати в САЩ от 2001 година.
На теория финансовите кризи възникват при наличието на системен риск, който заплашва функционирането на цялостната система. При неговото възникване отделните индивиди предприемат наглед логични действия по защита на собствените интереси и имущество и започват да действат по посока ограничаване и евентуално избягване на загубите. Този рационален за отделния индивид ход обаче доста бързо преминава в масово явление и именно в този момент възниква паниката. В този смисъл паниката се изразява в разпродажби на активи на момента, което води и до резките понижения на борсовите индекси.
При сегашната криза нещата се различават значително от ситуацията през 2001 година. Както е известно, тогава паниката дойде в резултат на неочакваното нападение над кулите-близнаци и военното министерство на САЩ, сега опасенията са предизвикани от напълно оправдани очаквания за мрачно бъдеще на американската икономика. Безпрецедентното до този момент дръзко нападение на крайно анти-американски настроените ислямисти показа, че САЩ не са неуязвимата сила, която може безнаказано да диктува събитията в света.
Това доведе до силен спад на котировките, тъй като инвеститорите панически предприеха разпродажби заради неизвестността за хода на събитията, влизането на Америка във война с т.нар. Ост на злото, очакванията за увеличен военен бюджет и т.н. Системният риск в случая дойде отвън – чрез политическата несигурност и готовността на талибаните да се борят срещу американския империализъм.
Паниката на пазарите тогава беше овладяна след редица изявления на президента на САЩ, както и на множество влиятелни личности както отвъд Океана, така и по целия свят. Готовността за съвместни действия срещу тероризма, която изразиха всички партньори на страната – Великобритания, някои други страни от Европейския съюз, Австралия, Япония и т.н., върнаха доверието на инвеститорите и макар и бавно, пазарите постепенно поеха нагоре. Факт е, че това отне време, като влияние оказа и съвпадането на политическата криза с дотком бума.
В настоящата ситуация системният риск, който доведе до масовите разпродажби на фондовите пазари, беше свързан с опасенията за състоянието на американската икономика. Като съществена част от глобалната икономика, САЩ играят ролята на барометър за икономическия ръст на множество държави в света. Причините за това са много. Една от тях е силната обвързаност на американския пазар с азиатските икономики, друга е курсът на долара, към който все още са привързани редица валути, трета – котировките на основните суровини, които все още се определят в долари.
Тези фактори несъмнено имат влияние и върху събитията от 2001 година, но за разлика от тогава системният риск за икономиката дойде от вътрешен шок – състоянието на една от основните части на глобалната икономика. Именно страхът, че Америка няма да потребява колкото досега, че създадените единствено за обслужване на американския пазар мощности в редица страни ще останат неизползваеми, че кредитирането ще продължи да се свива, а инфлацията ще продължи да расте, дадоха тласък на паниката и инвеститорите започнаха да се надпреварват при разпродажбите на активи.
Кое може да доведе до стабилизация при конкретните икономически условия? За момента не може да се каже кой би бил точният стимул или конкретното обстоятелство, което ще върне доверието в пазарите. Такъв опит беше направен миналия вторник, когато Фед изненадващо понижи лихвите до 3,5 на сто с извънредно решение, което целеше да бъде предотвратен срив на американския фондов пазар. Това обаче засега не дава очаквания резултат.
Успокояване на ситуацията не постигна и съобщението за реформа в данъчната система, която да позволи на домакинствата да задържат повече разполагаеми средства и така частично да бъдат смекчени трудностите от кризата. През следващите седмици ще стане ясно дали това ще има ефект, но до момента глобалните пазари не приемат новината позитивно и разпродажбите продължават.
Какво остава тогава и откъде може да дойде стабилизацията към момента е доста сложен въпрос, като отговорите вероятно ще станат ясни през следващите месеци. Сигурни са две неща – че политическият елит в САЩ ще направи всичко възможно за бърз изход от кризата, тъй като през ноември предстоят президентските избори, и че скорошното прекратяване на паниката би довело до значително по-близък изход от кризата, отколкото навлизането в продължителен негативен тренд. Готовността и решителността на политиците в САЩ да изведат страната от кризата засега се виждат – резултатите предстоят. Друг е въпросът дали нещата не са излезли извън контрол и какво ще струва изходът от тежката ситуация.
03:12 | 02.09.22 г.