Джордж Сорос: Сегашната пазарна криза е най-лошата от 60 години

Настоящата финансова криза, предшествана от балон на пазара на недвижими имоти в САЩ, в някои отношения прилича на други кризи от края на Втората световна война насам, случвали се през интервал от между четири и десет години. И все пак има една голяма разлика: настоящата криза отбелязва края на ера на кредитна експанзия, базирана на долара като международна резервна валута, пише в свой анализ, публикуван в изданието Financial Times, Джордж Сорос.

Периодичните кризи бяха част от по-големия процес на пукане на балона. Настоящата криза е кулминацията на супер бума, който продължи над 60 години, смята известният финансист и милиардер.

Процесите на пукане на балона обикновено се въртят около кредитите и винаги включват предубеденост или недоразумение. Обикновено това е неспособност да се разпознае възвратната връзка между желанието да се отпусне заем и стойността на допълнителната гаранция. Лесното отпускане на кредити генерира търсене, което води до покачване на цените на имотите, което пък на свой ред увеличава размера на наличните кредити. Балонът започва, когато хората купуват домове с очакването, че ще могат да рефинансират ипотеките си на печалба. Скорошният бум на пазара на имоти в САЩ илюстрира това. Супер бумът от 60 години насам обаче е по-сложен случай.

Всеки път, когато кредитната експанзия си навличаше проблеми, финансовите регулаторни власти се намесваха, вливайки ликвидни средства, както и чрез други начини за стимулиране на икономиката. Това създаде система от несиметрични стимули, които насърчават дори още по-голяма кредитна експанзия. Системата беше толкова успешна, че хората повярваха в това, което бившият президент на САЩ Роналд Рейгън наричаше магията на пазара, а аз наричам пазарен фундаментализъм, продължава Сорос.

Фундаменталистите вярват, че пазарите се стремят към равновесие и общият интерес се обслужва най-добре чрез позволяване на участниците на пазара да преследват собствения си интерес. Това е очевидно недоразумение, тъй като тъкмо намесата на властите предотвратяваше срива на финансовите пазари, а не самите пазари. Въпреки това пазарният фундаментализъм стана доминиращата идеология през 80-те години на миналия век, когато финансовите пазари започнаха да стават глобализирани, а САЩ започна да трупа дефицит по текущата си сметка.

Глобализацията позволи на САЩ да погълне спестяванията на останалата част от света и да консумира повече, отколкото произвежда. Дефицитът по текущата сметка на страната достигна 6,2 на сто от БВП през 2006 г. Финансовите пазари насърчаваха потребителите да взимат заеми, въвеждайки все по-сложни инструменти и по-щедри условия. Властите подпомогнаха и насърчиха този процес, намесвайки се когато световната финансова система беше изложена на риск. От 1980 г. насам регулациите постепенно бяха облекчавани, докато практически изчезнаха.

Супер бумът излезе извън контрол, когато новите продукти станаха толкова сложни, че властите вече не можеха да изчислят риска и започнаха да разчитат на методите на рисковия мениджмънт на самите банки. По подобен начин агенциите за кредитен рейтинг разчитаха на информацията, осигурена от създателите на въпросните продукти. Това беше шокираща абдикация от отговорност, коментира Сорос.

Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Това, което започна с високорисковите ипотеки, се прехвърли върху всички дългови облигации, изложи на риск компаниите за общински и ипотечни застраховки и презастраховки и заплаши да разбули суап пазара на просрочени ипотеки на стойност трилиони долари. Ангажиментите на инвестиционните банки към придобиванията на компании със заемен капитал се превърнаха в задължения. Пазарно-неутралните хедж фондове вече не бяха неутрални. Пазарът на обезпечени облигации премина в застой и фондовете, създадени от банките с цел да свалят ипотеките от техните баланси (т. нар. special investment vehicles), вече нямаха достъп до външно финансиране. Последният удар дойде, когато междубанковото кредитиране, което е в центъра на финансовата система, беше нарушено, тъй като банките трябваше да се погрижат за собствените си ресурси и не можеха да се доверят на останалите банки. Централните банки трябваше да влеят безпрецедентна сума в системата. Всичко това направи кризата по-сериозна от всяка друга след Втората световна война.

Кредитната експанзия сега трябва да бъде последвана от период на свиване, тъй като някои от новите кредитни инструменти и практики са несигурни и не може да се поддържат. Способността на финансовите регулатори да стимулират икономиката е скована от неохотата на останалия свят да натрупа допълнителни резерви в долари. Доскоро инвеститорите се надяваха, че Федералния резерв на САЩ ще направи всичко необходимо, за да избегне рецесията, тъй като така е постъпвал в предишни случаи. Сега те трябва да осъзнаят, че Фед може повече да не е в състояние да направи това. Резервът трябва да се погрижи и за инфлацията. Ако федералните фондове бяха понижени под определено ниво, доларът щеше отново да попадне под натиск и доходността на дългосрочните облигации всъщност щеше да се увеличи. Къде е това ниво обаче е трудно да се определи. Когато то бъде достигнато способността на Фед да стимулира икономиката ще свърши.

Въпреки че рецесия в развитите страни сега е повече или по-малко неизбежна, Китай, Индия и някои от страните производители на петрол са в много силна позиция. Така че настоящата финансова криза по-скоро може да доведе до радикално преразпределяне на световната икономика, отколкото до глобална рецесия, като влиянието на САЩ относително ще намалее за сметка на възхода на Китай и други развиващи се страни.

Опасността е, че политическите напрежения, включително протекционизма на САЩ, в резултат на такъв развой може да нарушат световната икономика и да потопят света в рецесия или дори нещо по-лошо, заключава Джордж Сорос.