Зърнените храни и петрола – ръка за ръка към рекордни цени

Геополитически, икономически, метеорологични, технологични и какви ли не още фактори дадоха отпечатък тази година върху цените на едни от най-важните суровини в света – петрола и селскостопанската продукция. Това са може би двете основни продуктови групи, които играят важна роля за всички държави – от членовете на клуба на богатите Г-7 до най-бедните страни в света. През 2007 година бяха постигнати абсолютни рекорди при цените на петрола, пшеницата и ориза, котировките на царевицата и соята отбелязаха най-високите си нива за повече от десетилетие. Причините за това за няколко, като те трудно могат да бъдат подредени по важност. Ако започнем със зърнените храни, то неминуемо първата причина за високите цени, на които станахме свидетели главно в края на годината, е тежката метеорологична обстановка. Първоначално в световен мащаб имаше сериозна суша, която наруши производството в традиционни държави износителки като Австралия и Аржентина. След сушите обаче, над производителите се изсипа нова стихия под формата на дъжд , която доведе до погиването на голяма част от посевите. Тези проблеми доведоха дотам, че основните износители в световен мащаб, сред които водещо място заема Австралия, изпитваха притеснения относно покриването на собствените нужди, което доведе до силен ръст на борсовите цени заради ниското предлагане. Върху цените на зърнените храни се отрази и бумът на производството и опитите за оптимизиране на добива на биогорива, които се произвеждат именно от зърнени храни. Царевицата и соята заемат водещо място в производствения процес, което допълнително доведе до увеличение не цените, тъй като рекордните цени на петрола принудиха много компании да наблегнат на алтернативните горива. Сред причините за високите цени не може да бъде подминато и икономическото развитие на държави като Китай и Индия, където населението продължава да се увеличава, а повишаването на жизнения стандарт води след себе си променени начини на хранене и търсене на по-богати на въглехидрати храни, каквито са зърнените продукти. Именно Индия и Китай са в основата на поскъпването и на другата основна суровина – петролът. От началото на годината черното злато повиши цената си с над 50 на сто, като за това влияние оказват и ред други обстоятелства. Двигател на цените, както и през предишните години беше увеличеното търсене в развиващите се страни, както и в най-големият потребител на петрол – САЩ. Нарасналото търсене в Китай и другите азиатски държави, където все още се практикува фиксиране на петролните цени, доведе до силно търсене на суровината дори след опасенията за рецесия в САЩ. Дори изгледите за рецесия в най-голямата икономика не успяха да доведат до сериозен спад в цените на петрола, които достигнаха рекордната цена от 99,29 долара за барел в средата на ноември. Също както при зърнените храни и тук влияние оказаха метеорологичните условия, като въпреки липсата на опустошителни бури от ранга на урагана Катрина, сезонът на ураганите доведе до поскъпване на суровината. Моментът обаче съвпадна и с друго важно обстоятелство – именно в периода август-октомври американската валута отбеляза силно понижение, което даде тласък нагоре на всички борсови стоки, котирани в долари. Причината за това беше търсената от износителите компенсация за по-ниската стойност на зелените пари. Към факторите, довели до рекордните цени на черното злато може да се добавят геополитическите събития в Близкия Изток, където производството в една от държавите с най-голям добив – Ирак, беше заплашено от турските нападения над кюрдските бунтовнически лагери в северната част на страната. От политическа гледна точка върху цената на петрола се отразиха и полемиките около иранската ядрена програма и непреставащите критики на венецуелския президент Уго Чавес за слабостта на САЩ. Скокът в цените на зърнените храни и петрола, които очевидно за обвързани и вървят заедно, може да продължи и през следващите месеци, но обстоятелството, че двете продуктови групи поскъпнаха така рязко заради климатичните и технологични условия през годината, може да се тълкува и като възможност при благоприятни условия да видим възстановяване на по-умерени нива. Дали това ще е така зависи от същите фактори, които ни доведоха дотук – времето, политиката и икономическия растеж.