fallback

Лебедови песни, или вероятни кризи през 2008

Източна Европа и сегментът на бизнес имотите са двете потенциално опасни сфери според Economist

17:09 | 20.12.07 г.

По това време на годината финансовите издания са пълни с прогнози, пише списание Economist. Обсъждат се например петте позиции, по които задължително трябва да имате акции, или най-горещите взаимни фондове. Експерти от Уолстрийт правят удивително прецизни прогнози, като например на колко точно ще приключи годината конкретен индекс.

Единствената прогноза, която рубриката Buttonwood* се ангажира да направи за 2008, е, че единодушното мнение ще се окаже грешно. Мнозина например очакваха спад на цените на жилища в САЩ през 2007 г., но малцина предвидиха сериозността на последиците за финансовите пазари.

През 2007 г. журналистът и инвеститор Насим Талеб създава нова фраза - „черни лебеди“, под която се имат предвид неочаквани събития с огромни последствия. По подразбиране те много трудно могат да се предскажат.

Един от подходите в такъв случай е да се направят няколко случайни догадки с надеждата, че една от тях ще се окаже вярна: от Saxo Bank например прогнозират, освен че цените на житото ще се удвоят, и че Рон Пол, републиканецът от Тексас, ще бъде избран за президент.

Buttonwood подхожда по-умерено и само очертава някои теми, които биха могли да се настанят в заглавията следващата година.

Първата е бизнес имотите. Самите условия, които могат да доведат до по-нататъшно намаление на цените на американските жилища (по-бавна икономика и по-затегнати условия по кредитирането) влияят на наемателите на бизнес площи. А банковите кризи от миналото са произтичали по-често от пазара на бизнес площи (който традиционно показва склонност към по-резки залитания) от този на жилищата.

Британският пазар на бизнес имоти вече проявява признаци на пропукване, както наскоро стана ясно, когато фонд, управляван от New Star Asset Management, отбеляза спад на активите с 18%. Последният доклад на Bank of England за финансовата стабилност, публикуван през ноември, разкри, че кредитите, отпуснати на компании за бизнес имоти, вече съставляват 9% от цялото вътрешно кредитиране, което е повече от предишния пик през 1989-90 (след който последва криза на пазара на имоти).

Лесно е да се видят и други предупредителни знаци. През 2006 пазарът на бизнес имоти във Великобритания достига момент на развитие, за който говори американският икономист Хайман Мински - когато инвестициите се управляват от спекуланти. През същата година доходността от наеми пада под цената на финансирането, което означава, че инвеститорите разчитат на това цените да продължават да растат, за да печелят.

Великобритания далеч не е изолиран случай. В Испания и Ирландия бумът също сякаш се превръща в пълен провал. В САЩ основите на пазара все още изглеждат стабилни – нивата на незаетост например още са ниски. Независимо от това кредитната криза може да окаже ефект. На 17 декември австралийската компания Centro Properties, собственик на 700 търговски центъра в САЩ, просрочи плащанията по кредити в размер на 1,1 млрд. долара.

Втори район на опасност е Източна Европа. Страните от бившия соцблок са популярна инвестиционна дестинация от много години, защото се приема, че техните икономики и финансови пазари неизбежно ще достигнат тези в Западна Европа. Но както посочва Йън Харнет от Absolute Strategy Research, това е породило опасна тенденция в бившите комунистически страни: желанието на потребителите и компаниите да теглят кредити с ниски лихви в чуждестранни валути.

Изкушението е разбираемо. Унгарците, теглещи заеми в швейцарски франкове, печелят по 9 процентни пункта годишно, пестейки от лихвата. Рискът е, разбира се, ако форинтът се обезцени. Ако това се случи, бремето да се изплаща дълг в чуждестранна валута става парализиращо. Това беше урокът от азиатската криза през 1997-98.

Някои икономики са по-изложени на риск от други. Според Гилиън Еджуърт, икономист в Deutsche Bank, 51% от унгарските кредити са в чужда валута.

Кризата обаче би могла да се задейства отвсякъде: България – с висок външен дълг, придружен от дефицит в текущата сметка, доближаващ 18% от БВП (по данни на БНБ външният дълг достига 93% от прогнозния БВП към края на септември); Латвия, където дефицитът в текущата сметка е близо 25% от БВП; или Казахстан, за който рейтинговата агенция Fitch смени прогнозата до negative от stable. А ако доверието си тръгне от един от тези пазари, това би могло да се разпростре из целия регион.

„Би ли имало всъщност големи последствия от евентуална криза в бившия соцблок?“ се пита в края на статията. Отговорът е: „Да, ако възникне по време, когато американската икономика рязко се забавя, а в Западна Европа и Япония се появява слабост“.

Както тазгодишната ипотечна криза показа, трудно е да се каже кои банки и инвеститори са изложени на риск, когато пристигнат лошите новини. А лебедите кълват лошо, завършва статията.

*Рубриката е кръстена на Buttonwood Agreement - с това споразумение е поставено началото на организацията, довела до създаването на фондовата борса в Ню Йорк. (Buttonwood - вид чинар, под каквото дърво се твърди, че е сключено споразумението на улицата от 24-има брокери).

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:08 | 05.09.22 г.
fallback