Задълбочаването на жилищната криза в САЩ, заради която лихвеният процент в страната беше намален с 0,75 процентни пункта до 4,50 на сто в рамките на последните два месеца и половина, вероятно ще доведе до ново понижение на лихвените нива по време на следващата среща на Федералния резерв, която е насрочена за вторник, 11 декември.
Подобни изводи могат да се направят не само от икономическите показатели за американската икономика, които се публикуват през последните месеци, а и от изказванията на официални лица, влизащи в Управителния съвет на Фед. Публичните прояви на президента на Фед в Сан Франциско Джанет Йелен и вицепрезидентът Доналд Кон бяха свързани с критики към търговските банки, че въпреки по-ниските лихвени проценти те не са възстановили доверието помежду си и не са започнали да се кредитират взаимно.
Това, от своя страна, води до затягане на условията по кредитите за гражданите и фирмите, което силно затруднява потреблението. Както е известно, 2/3 от брутния вътрешен продукт на САЩ се формира от потреблението на домакинствата и по-тежките условия за заемане на средства може да допринесат за забавянето на икономическия ръст.
Ако това бъде съчетано с данните за сектора на недвижимите имоти, където се наблюдават най-ниските стойности на продажби за последното десетилетие, високите цени на бензина, който вече премина над 3 долара за галон и увеличаването на безработицата, може да се направи извод, че американската икономика не се развива добре.
Намаляването на основната лихва обаче не е единственият инструмент, който може да бъде използван в настоящата ситуация. Паралел с развитието на кризата през август и септември показва, че тогава Фед предприе понижение на сконтовия процент, а едва след това се стигна до намаляване и на основния. Това доведе до временно стабилизиране на банковата система, но сегашното й състояние трудно би могло да се характеризира като стабилно. През последните месеци почти нямаше голяма американска банка, която да не отчете загуби от кризата или отписване на активи на стойност от милиарди долари.
Към момента недоверието е толкова голямо, че цената на тримесечните кредити е на най-високата си стойност за последните седем години. Тази тенденция вече се пренесе и в Европа, където тримесечният LIBOR в евро също е на рекордни стойности. Доларовият LIBOR, както и този в британски лири също са на рекордни нива, което показва, от една страна, каква е реалната степен на доверие на междубанковия пазар, а от друга – невъзможността на Централните банки да възстановят това доверие.
Изказванията на Кон и Йелен навеждат на мисълта, че и сега може би ще станем свидетели на понижаване на сконтовия процент. Нормалната разлика между него и основната лихва е 1 процентен пункт, а към момента разликата е 0,50 процентни пункта, тъй като лихвеният процент е 4,50 на сто, а сконтовият процент – 5,00 на сто. Едно негово понижение с 25 базисни пункта би довело до разлика от едва 0,25 процентни пункта, което може значително да подобри кредитирането и да насърчи банките да заемат средства помежду си.
Друг способ за подобряване на ситуацията е удължаване на срока по сконтовите кредити. Към момента той е 30 дни, но според много специалисти с оглед сложната ситуация той трябва да бъде увеличен на 90 дни, което ще допринесе за значителното понижаване и на лихвите по междубанковите заеми.
Такива действия са необходими и заради периода от годината, в който се намираме. Декември е месецът, когато нуждата от пари в брой силно се увеличава не само заради празниците и свързаното с тях потребление, а и заради счетоводното приключване на фирмите. Особено важно е наличието на пари в банките поради факта, че именно те са изправени пред отчитането на загуби, а ефекта, който ще окаже това върху вложителите, е неясен.
Какви точно ще бъдат действията на Фед все още не е ясно. Ясно е обаче, че ситуацията е изключително сложна, а валутната търговия с деривативни инструменти показва, че пазарът вижда все по-голяма вероятност лихвеният процент в САЩ да бъде намален не с 0,25, а с 0,50 процентни пункта.
18:54 | 09.09.22 г.