fallback

Кредитните пазари: А сега накъде?

Можем ли да намерим исторически паралел на ипотечната криза в САЩ

09:11 | 25.10.07 г.

Кризата на световните финансови пазари, причинена от проблемите в ипотечния пазар на САЩ, продължава да бъде една от най-дискутираните теми през последните месеци. Въпреки неколкократните двусмислени съобщения от страна на Бернанке и на колегите му от ФЕД за бъдещи действия относно лихвените проценти централната банка на САЩ реши в крайна сметка да понижи лихвените проценти в стремежа си да поправи ситуацията с „лошите” ипотечни кредити и да вдъхне доверие на инвеститорите. В това, разбира се, няма нищо изненадващо, тъй като най-често при икономическа криза централната банка понижава цените на кредити с цел да стимулира икономиката.
Странното в сегашната ситуация е не реакцията на централната банка на САЩ, а реакцията на инвеститорите и трудността да се намери исторически паралел с нея. Често в такива ситуация анализаторите си задават въпроса колко назад във времето да търсим такъв паралел и дали изобщо е възможно да „видим бъдещето в огледалото за обратно виждане”.
Парадоксът днес е, че инвеститорите действат по сходен начин като през 1998 г., но при ситуация, която прилича повече на финансовата криза в началото на 90-те години.
През 1990 г. финансовата криза в САЩ стана причина за рецесия. Тогава няколкото понижения на лихвените проценти не успяха да изправят икономиката на крака. Кризата през 1998 г. пък започна сходно с днешната, когато един от големите хедж-фондове в САЩ - Long-Term Capital Management - изпадна в затруднения. Това обаче имаше само краткотраен ефект, след което оптимизмът се върна на пазарите и стана причина за „надуването” на т.нар. „дот ком” балон на американските фондови пазари.
Индикации за бъдещата посока, по която ще поемат пазарите, може да търсим в реакцията на инвеститорите. През 1990 г. няколко поредни понижения на лихвените проценти не успяха да помогнат на американската икономика и тя пое по пътя на рецесията. Нещо по-интересно, действията на централната банка тогава помогнаха за разразяването на още по-голяма паника, тъй като инвеститорите интерпретираха интервенциите на ФЕД по-скоро като акт на отчаяние в лицето на влошаващата се криза отколкото като конструктивен ход, който ще поправи ситуацията. От друга страна, големи понижения на лихвените нива представят друга потенциална опасност за развитието на икономиката – инфлацията.
Исторически фондовият пазар на САЩ реализира възвръщемост средно от 7,2 на сто за първото шестмесечие след първоначалното понижение на лихвените проценти, ако след това икономиката изпадне в рецесия. Когато икономиката не изпада в рецесия, възвръщаемостта за първото шестмесечие е цели 20,1 на сто.
Кой от двата сценария е по-вероятен?
До момента, щатският пазар, измерен чрез широкият индекс S&P 500, остава непроменен от последната интервенция на Федералния резерв . На 18 септември, когато Федералния резерв обяви понижаването на лихвените проценти с половин пункт, индексът се повиши до 1520 пункта, което продължава да бъде стойността му и днес.
Ще се оправдае ли статистиката и ще бъдем ли свидетели на нов ръст на пазарите?
Странно, но факт: понижението на лихвените проценти повиши доходността на американските облигации от 18 септември насам. Това е изненадващо, тъй като нормалната реакция на пазарите при понижение на основния лихвен процент е доходността на облигациите да се понижи също. Именно такъв бе случаят през през септември 1998, януари 2001 и ноември 2002. Тогава пониженията в лихвените нива кореспондираха с понижения на доходността на облигациите с около 0,2 на сто.
При последното понижение на лихвените нива в САЩ през септември обаче доходността на 10-годишните облигации се повиши с над 0,2 на сто. Това може да означава възобновяване на инвеститорския оптимизъм и че инвеститорите вече не търсят „убежище” в сигурните облигации, а търсят по-големи печалби в по-рискови активи. Продажбата на облигациите пък понижава цената им, а това повишава тяхната доходност.
За завръщането на оптимизма свидетелства и ръстът на индексите на развиващите се пазари. Бенчмаркът на Morgan Stanley за развиващи се пазари MSCI Emerging Markets стигна най-високата си стойност на 24 септември – по-малко от седмица след интервенцията на ФЕД.
Парадоксалното сега е диаметрално противоположната ситуация при поведението и очакванията на инвеститорите и кореспондиращата ситуация на икономиката на страната. Изглежда, въпреки привидно непоклатимия оптимизъм на инвеститорите, че всички предизвестители за рецесия са налице. Вече се появяват и първите сведения за ускоряване на инфлацията в САЩ; нещо което акомодативната политика на Федералния резерв ще продължи да влошава. Причината за това е че понижаването на лихвените проценти стимулира потреблението, което, от своя страна, повишава средните цени в страната. Цените на златото стигнаха най-високите си стойности за последните 27 години. Поскъпването на йената и затварянето на carry trade сделките през последните месеци са индикатори, че инвеститорите започват да избягват рисковите позиции.
Повечето „мечки” използват като аргумент за неизбежната рецесия, надвиснала над американската икономика, фактът, че тя растеше до момента на базата на увеличение на кредитите. Най-просто казано, потребителите са готови да теглят по-големи заеми и да консумират повече продукти и това движи икономиката. Добре документиран е фактът, че през последните години в САЩ кредитите растяха с по-бързи темпове от доходите. Това, разбира се, не може да продължава вечно и според някои икономисти краят на този „феномен” е вече налице.
Впрочем липсват и сведения, че интервенцията на Федералния резерв има желания ефект. Според сайта за персонална финансова информация bankrate.com лихвите по 30-годишните ипотечни заеми не само не са започнали да се понижават, всъщност са регистрирали ръст от 7 базови пункта от средата на септември насам.
Друг възможен проблем, с който Федералният резерв неминуемо ще трябва да справи скоро, е слабият долар. Еврото стигна безпрецедентни върхове спрямо долара. Евтините долари неизбежно ще станат причина за ръст на инфлацията в страната, а това, от друга страна, ще ограничи възможността на Бернанке да понижава още лихвените проценти, ако това продължи да се налага.
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:20 | 11.09.22 г.
fallback