Може ли „черният понеделник“ да се повтори двадесет години по-късно?

На 19 октомври се навършват 20 години от последната голяма криза на Уол Стрийт. Датата остава в историята като „черният понеделник“.

Поглед назад показва, че по време на краха току-що назначеният за ръководител на Федералния резерв Алън Грийнспан се намира в небето над САЩ, пътувайки от Вашингтон към Далас. Първият въпрос, който Грийнспан задава на очакващите го на летището посрещачи, е при каква стойност е приключил търговията водещият индекс в страната Dow Jones, тъй като самолетът не е бил оборудван с телефон и банкерът не е можел да следи ситуацията.

Отговорът, който Грийнспан получава го удовлетворява – посрещачите казват, че показателят е паднал с пет-нула-осем пункта. Малко по-късно обаче ръководителят на Фед разбира, че става дума за един от най-големите спадове в историята, тъй като Dow Jones е спаднал не с 5,08, а с 508 пункта до стойност от 1739 пункта, което към тогавашния момент представлява срив на показателя от 22,6 на сто. По-голям спад до момента е регистриран единствено през 1914 година в навечерието на Първата световна война.

Случилото се през октомври допринася за славата на този месец от годината като черен месец за борсовата търговия. Това се дължи на факта, че най-голямата до момента криза от 1929 година, когато американските акции губят 23%, също се случва през октомври. Последната по-значима криза, когато борсата в САЩ падна със 7 на сто, пък беше преди десет години, или през октомври 1997 година.

Какво се случва тогава и може ли да се направи аналогия със сегашната ситуация на фондовите пазари?

Както през 1987 година, така и сега водещият американски индекс Dow Jones се намира на рекордно високо ниво, макар че през последните няколко сесии показателят отстъпва заради слабите резултати на някои големи компании.

Освен това курсът на американската валута в момента се намира под сериозен натиск – също както и преди двадесет години. Към момента американската икономика е изправена пред сериозни трудности в кредитния сектор, отново обстоятелство, наподобяващо ситуацията през 1987 година.

Цените на суровините и в двете ситуации са на рекордни нива – петролът се повишава силно в резултат на интервенцията на САЩ в Персийския залив, сега пък Турция, която е член на НАТО, се готви да навлезе в Северен Ирак.

Паралел може да се направи и по отношение на търговията в Азия – ситуацията сега е идентична със случващото се по отношение на дефицита в търговския баланс и агресивния износ на големите азиатски производители.

Дотук обаче с приликите. Към момента ситуацията се различава значително от онази преди двадесет години. По отношение на Dow Jones лесно може да се види, че докато през 1987 година в рамките на десет месеца е отбелязан ръст от над 40 на сто, то повишението за периода януари – октомври 2007 е около 14 на сто. Паралелно с това към момента акциите се оценяват като значително по-евтини по отношение на цените през 1987 година, се казва в изследване на немския вестник FAZ.

Голяма е разликата и по отношение на монетарната политика в САЩ. Докато преди 20 години мерките за стабилизиране на ситуацията са взети едва след краха на борсата, то в настоящия момент от Фед предприеха действия на по-ранна фаза. Първоначално в страната беше намален сконтовият процент, по който се кредитират банките, а впоследствие беше намалена и основната лихва и така пазарите бяха успокоени поне временно.

Що се отнася до цените на суровините, от началото на новото хилядолетие като основен потребител се очертават бурно развиващите се азиатски пазари, чието търсене поглъща голяма част от световните ресурси и затова цените на основните продукти от добивния сектор бележат значителни ръстове. Преди 20 години ситуацията е била по-различна, което е определяло и по-различното поведение на САЩ и американския бизнес към въпросите, свързани с петрола.

Има обаче и един друг фактор, който е от изключително значение в настоящия момент. Големите борсови пазари и компаниите са така обвързани помежду си, а информацията достига до толкова голям брой инвеститори, че сега е трудно да се случи подобен крах. Ако обаче подобно нещо се случи, то тогава последиците ще бъдат понесени от цялата световна икономика.

Падане на Dow Jones с 22 на сто означава той да загуби над 3 000 пункта и да се срине до ниво около 11 000 пункта. Едва ли такова нещо може да се случи сега, защото пазарите се следят от прекалено много хора, които дебнат подходящия момент за влизане на пазара, а кризите се използват от големите спекуланти именно за извличане на по-големи от обичайните печалби. Така става и през 1987 година, като скоро след срива пазарите тръгват нагоре и до момента Dow Jones е нараснал повече от седем пъти. Това дава доза оптимизъм за развитието на борсовата търговия, че „черният понеделник“ от октомври 1987 година няма да се повтори.