Херберт Степич, председател на Управителния съвет на австрийската Raiffeisen International Bank, опроверга твърденията, че икономиките в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз са изправени пред трудни времена заради кризата на международните финансови пазари, пише Financial Times. „По-високи цени на кредитите? Да. По-висок риск в тези икономики? Не“, казва той.
„Тези опасения са много преувеличени на Запад. Тук в Австрия не виждам нищо притеснително. Чета за тях главно в британските и американските международни вестници.“
Повечето банкери в региона споделят това мнение. Според тях регионът ще продължи да се радва на динамично икономическо развитие, доходите ще нараснат до нивата в Западна Европа и най-накрая икономиките ще превъзмогнат пречките за развитие, произтичащи от комунистическото минало, пише изданието.
Въпреки това Международният валутен фонд (МВФ) не е толкова сигурен. В последния си доклад за развитието на световната икономика той предупреди, че икономиките в Източна Европа, които имат голям дефицит по текущата сметка, са уязвими от глобалните финансови трусове. МВФ не назова имена, но държавите, които отговарят на това описание, са балтийските страни, България и Румъния.
Всъщност в момента сме свидетели на несигурен период за източноевропейските финансови пазари, пише FT. Дори и Raiffeisen бе засегната, след като цената на акциите й се понижи с 20% след лятната криза, преди да се съвземе и да възстанови тези загуби наполовина. Поредица от финансови и кредитни ограничения, опасения за различни институции и пазари последваха в Русия, Украйна, балтийските републики и Казахстан.
Разходите по заемното финансиране в региона отчетоха увеличение дори и за най-големите институции като унгарската банка OTP.
Затруднените кредитоползватели не трябва да очакват милост от пазарите дори и на места като Русия и Казахстан, където правителството е отпуснало държавна помощ за банки със затруднена ликвидност.
Много зависи от това дали икономическият ръст в региона ще продължи с темповете от 2000 г. насам. Почти всички държави са уязвими от евентуален глобален спад, предизвикан от икономиката на САЩ.
Всяко едно забавяне на ръста ще се отрази на капиталовите пазари, главно като затрудни държавите да финансират фискалния дефицит и/или този по текущата сметка, както и бизнеса, чийто достъп до рефинансиране ще бъде ограничен.
Много икономисти виждат като изключително уязвими балтийските републики, които имат голям дефицит по текущата сметка и нарастваща инфлация. Най-изразен е рискът при Латвия, чийто дефицит за второто тримесечие представлява 23,5% от БВП на страната.
Балтийските републики се опитват да охладят икономиките си, но възможностите за това са ограничени, тъй като бюджетите им са под строг контрол. Като динамични малки страни, зависими от по-големите икономики, може да им се наложи да приемат, че волатилността е цената, която трябва да заплатят за бързия растеж – също като Хонконг в продължение на десетилетия.
От страните на Балканския полуостров Румъния и България са също с голям дефицит на текущите сметки. Курсът на румънската валута е плаващ, което може да й позволи да поеме евентуални шокове, но България, подобно на балтийските републики, е с фиксиран курс, което я прави уязвима към спекулативни валутни атаки.
Централноевропейските икономики изглеждат по-стабилни. Най-голямата от тях - Полша, наскоро съобщи, че ще покрие изискванията за присъединяване към еврозоната още тази година, а не през 2009 г., според първоначалните планове. Слабото място в региона е Унгария, която миналата година имаше рекорден бюджетен дефицит от 9,2% от БВП. Правителството ограничи разходите и повиши данъците, понижавайки дефицита, като за сметка на това се забави ръстът на икономиката. Лихвените нива бяха поддържани високи, за да се ограничи инфлацията и да се стимулират инвестициите в държавни дългови инструменти. Наред с това повечето унгарци си осигуряват финансиране от чужбина, поемайки сериозни валутни рискове. Заемите в чужда валута в момента представляват повече от 90% от обема на новото финансиране за частния сектор.
На територията на бившия Съветски съюз публичните финанси като цяло са в добро състояние. Държавният дълг на трите най-големи икономики Русия, Украйна и Казахстан е на сравнително ниско ниво и проблемите при тях са най-вече по отношение на бизнеса. Главните изпитания са свързани със стабилността на компаниите, ефективността на разпоредбите и често политическата обвързаност на акционерите.
Въпреки това Ерик Берглов, главен икономист на ЕБВР, твърди, че регионът има по-добри регулаторни стандарти от икономиките в Азия и Латинска Америка. Всичко това би трябвало да направи условията по-прозрачни и по-малко рискови за инвеститорите. Това се отнася в голяма степен за новите членки на ЕС, но също и за бившите страни от Съветския съюз, където правителствата са приели редица принципи в съответствие с нормите в ЕС. И въпреки че тези правила често се пренебрегват, самият факт, че изобщо съществуват дава сигурност на инвеститорите, коментира FT.
22:20 | 13.09.22 г.