Днес ще се проведе дългоочакваната среща на Федералния резерв на САЩ, на която се очаква да бъде взето решение относно лихвения процент в страната. Докато преди няколко седмици дебатите се водеха около въпроса дали той трябва да бъде променян изобщо, днес прогнозите на повечето специалисти са, че лихвата ще бъде понижена с 25 процентни пункта до ниво от 5,00%.
Предвид настоящото развитие на икономиката обаче се чуват и гласове в подкрепа на по-значително намаляване на лихвата до 4,75 на сто, ако не на сегашната, то поне на някоя от предстоящите до края на годината срещи на Фед. Това води до разрастване на дискусията относно необходимите действия и последствията от тях.
Ръководителят на Фед даде да се разбере в последните си изказвания, че ще бъде направено това, което е необходимо. Именно тук е проблемът - какво е необходимото. Дали лихвите да бъдат понижени по-малко, което според част от изследователите няма да е достатъчно за излизане от кризата, или да бъдат намалени с повече, което пък останалите приемат като заплаха. Несъмнено действията изискват сериозна аргументация и колкото и правилни да изглеждат към момента, те неминуемо ще доведат след себе си както положителни, така и отрицателни последствия.
Ползата за икономиката от по-сериозно понижение на лихвите може да се очаква в няколко направления. На първо място ще бъдат намалени разходите за финансиране, което означава, че финансовите институции ще могат да поемат глътка въздух и да бъдат облекчени при решаването на проблемите, предизвикани от отпускането на голям брой високорискови кредити.
Намаляването на лихвите на теория трябва би трябвало да доведе до насърчаване на инвестициите в икономиката, което при настоящото й състояние е от особено значение. Сигналите относно икономическия растеж на САЩ са противоречиви. Според очакванията на специалисти на BusinessWeek дългосрочният ръст на американската икономика ще бъде на стойност 2,25 - 2,5 на сто. Тези прогнозни резултати са по-ниски от направените през 2004 година, когато ръстът се е оценявал на 2,75 на сто. В момента обаче според Дейл Йоргенсън, икономист в Харвард, потенциалното производство на американската икономика е значително над актуалното към момента, което означава, че Фед може да си позволи да намали лихвите, без да създаде инфлационно напрежение.
Ако стане така, че лихвите бъдат намалени, без бъде реализиран ръст на инфлацията, може да се направи аналогия с развитието на американската икономика от 90-те години. Тогава производството отбеляза бум, а силната икономика привлече редица чуждестранни инвеститори на фондовия и облигационния пазар в САЩ, което спомогна за запазване на ниски лихви, независимо от дефицита в платежния баланс.
Заетостта в страната също би трябвало да нарасне. Имайки предвид слабите резултати за заетостта през август, може да се каже, че финансовата криза вече се отразява и на реалния сектор. Това може да се посочи и като една от основните причини за понижаването на лихвата. По-ниските разходи за кредитиране трябва да допринесат за създаване на работни места в страната и за стимулиране на потребителските разходи. При изпълнение на тези две задачи излизането от кризата изглежда сигурно.
Казаното дотук представлява положителната страна на по-ниските лихви. Те обаче могат да доведат и до негативни последствия. Като такива се сочат преди всичко ръст на инфлацията, ръст на вносните цени и отлив на чуждестранните инвестиции.
Един от основните проблеми пред Бернанке е фактът, че американската икономика е силно обвързана със световната. Силното развитие в Азия и Европа правят все по-малко вероятно правителствата на чуждите страни да действат в унисон с Фед и да последват намаляването на лихвите. Дори напротив - на последната среща на ЕЦБ до последно не беше ясно дали лихвата в еврозоната ще бъде запазена, или ще бъде увеличена, а през изминалата седмица станахме свидетели на поредно повишение на лихвите в Китай.
Увеличаване на лихвените диференциали с повечето водещи икономики вероятно ще направи американския пазар по-неатрактивен за чуждестранните инвестиции, а доларът ще продължи да отстъпва от позициите си. Такова развитие на ситуацията несъмнено би довело до ръст на инфлацията в Америка – нещо, на което сме свидетели още сега, след като цените на вносните стоки (без петролните продукти) отбеляза ръст от 2,8 на сто през юли. За сравнение, година по-рано ръстът е на стойност 1,9 на сто.
Проблеми идват и по линия на производството. Ако се окажат верни песимистичните прогнози за ръста на икономиката, които предвиждат забавяне през следващите години, може да се стигне до сериозни трудности. Забавеният ръст обаче не би трябвало да означава непременно понижаване на лихвите, защото при опасната комбинация от повишаваща се инфлация и слаб ръст може да се стигне до най-тежката ситуация за всяка една икономика - регистрирането на стагфлация.
Съществува и възможност при забавяне на ръста американските компании с производство в чужбина изцяло да насочат дейността си към външните пазари, включително чрез прехвърляне на допълнителни мощности. Такъв вариант би довел до ръст на безработицата и задълбочаване на кризата в дългосрочен план.
Друга негативна последица от едно по-драстично намаляване на лихвите може да се потърси по линия на спекулантите. Едно облекчаване на моментното състояние би довело до завръщане на високорисковите апетити и да бъде повторен настоящият сценарий. Това може би е и най-лошият вариант за развитие, защото икономиката ще попадне в един вид омагьосан кръг.
Изложените варианти несъмнено са били подложени на обстойни анализи от страна на тези, които днес трябва да вземат така чаканото решение. Какво ще бъде то ще стане ясно съвсем скоро (в 21:15 българско време днес), а ефектът му върху пазара ще можем да наблюдаваме през следващите месеци.
11:27 | 08.09.22 г.