Какви са монетарните варианти за изход от кризата в САЩ?

Все още е рано да се направят точни прогнози за това колко силно е засегната американската икономика от кризата в ипотечния сектор, има ли забавяне в развитието й и така нататък. Точни данни може да има едва, след като проблемите приключат, като според различните анализатори основните начини за изход се свеждат до два. Първият е Федералният резерв да намали лихвите в страната. Това е инстинктивната реакция на голяма част от шокираните от бързото разпростиране на американската ипотечна криза по целия свят инвеститори. Фед направи стъпка в тази насока – преди седмица бе намален сконтовият процент в страната. През седмицата от институцията използваха заобиколни начини да заявят, че пред монетарната политика са отворени всички пътища за действие, без обаче да бъде поет твърд ангажимент за намаляване на основния лихвен процент. Голяма част от инвеститорите приемат действията на Фед като положителни, защото борсовите пазари, които в четвъртък, 16 август, изглеждаха обзети от паника бързо възвърнаха част от изгубените позиции. По-важното е обаче, че кредитните пазари, особено междубанковите, изглеждаха по-спокойни. Голяма доза от успокоението се дължи на едно единствено очакване – че Фед ще намали лихвите още преди насрочената за 18 септември среща. Това обаче не е сигурно и именно този въпрос подклажда споровете относно монетарната политика на САЩ, защото намаляване на лихвите не означава автоматично увеличаване на паричното предлагане. По-евтините пари по принцип водят до разглеждане на другите активи като по-атрактивни. Това е нежелан ефект в момент, когато институциите и инвеститорите преоценяват пазарния риск след няколко години на евтино финансиране. От тази гледна точка може да бъде изказано и твърдението, че Фед залага един вид дъно на цените на активите, поддържайки паричните ресурси „по-евтини“. Противниците на намалението на лихвите дават втория вариант за изход от ситуацията. От тяхна гледна точка понижаването на лихвите води до окуражаване на инвеститорите да поемат по-големи рискове и засилват т.нар. „moral hazard“ - винаги когато финансовите проблеми налегнат потребителските разходи и работните места Фед трябва да вземе незабавни мерки за облекчаване на ситуацията и избягване на рецесия. Привържениците на запазването на лихвените нива за разлика от останалите смятат, че рецесията, която може да настъпи от кризата, ще подейства по-скоро оздравително на финансовата система. По принцип според тях при дълги периоди на непрекъсната експанзия обществото, фирмите и инвеститорите започват да смятат, че Фед може да предотврати всякаква бъдеща рецесия и по този начин стават склонни да предприемат все по-големи рискове, инвестирайки повече и спестявайки по-малко. В подкрепа на задържането на лихвените нива може да се посочи рецесията от 2001 година, станала факт след бума на интернет пазара. Тогава с цел овладяване на ситуацията и излизане от кризата Фед намали лихвите, като по този начин насърчи покупките на жилища и доведе до настоящата ситуация. Последствията от една рецесия са ясни за всички. Тя води до безработица, по-ниски доходи и печалби, до банкрути. Тези последствия обаче могат да бъдат разглеждани и от положителната им страна – по този начин от пазара отпадат неефективните фирми. Инвестициите в нови индустрии и перспективни отрасли се засилват и се изтеглят от губещите производства. Друга положителна черта на рецесията е това, че икономиката се пречиства от предхождащия бум и се установява на „по-здравословно“ ниво. Ако в настоящата ситуация се стигне до рецесия, САЩ биха могли да преодолеят проблемите си с търговския баланс, насърчавайки потребителите към инвестиране на спестяванията. Освен това в глобален мащаб все още има много капитали, които могат да бъдат вляни в американския пазар, в случай че активите в страната станат достатъчно евтини. Доказателство за това са и действията отпреди дни, когато Bank of America инжектира 2 млрд. долара в изпадналия в затруднение ипотечен фонд Coutrywide. От казаното дотук става ясно, че и двете страни в спора имат своите аргументи. Въпросът е от обществена и политическа гледна точка кой ще бъде по-приемливият вариант. Дали Фед да продължи политиката на Грийнспан, свързана с понижения на лихвите в страната щом се стигне до кризисна ситуация или да се поеме по по-непопулярния път на запазване на лихвените нива. Едно е ясно – вторият вариант е изключително опасен от политическа гледна точка и ако бъде обявен официално може да доведе до края на кариерата на упълномощените за действие лица.