Дебатите около кредитната криза, която е завладяла финансовите пазари по света, набират все по-голяма сила. Основните дискусии касаят мерките, които централните банки на водещите световни икономики имат на разположение за решаване на проблема.
Първи предприеха действия в САЩ, откъдето всъщност започнаха трудностите. Както е известно, в петък бе намален сконтовият процент в страната, като ефектът от това все още не може да бъде определен еднозначно, въпреки че след обявяването на новината борсовите индекси по света започнаха да възстановяват изгубените позиции. Вчера от Фед бе даден сигнал, че ще бъдат взети всички необходими мерки за излизане от ситуацията, което засили слуховете за понижаване на основния лихвен процент. Carry trade-ът също отново набра сила, така че на пръв поглед ситуацията се стабилизира.
Японската централна банка засега излезе със съобщение, че не вижда заплаха за световния икономически ръст и не прави стъпки по посока увеличаване на лихвения процент в страната. Банката на Япония към момента се намесва на пазара основно чрез инжектиране на средства с цел регулиране на валутния курс на йената.
Погледите на европейците обаче са насочени не толкова към действията на САЩ и Япония, а по-скоро към действията на Европейската централна банка. До момента тя е инжектирала сериозни средства на паричния пазар, а в сряда от ръководството на институцията заявиха, че ще налеят още кеш на европейските пазари и дадоха сигнал, че може би лихвените проценти в еврозоната ще бъдат повишени. В съобщението от сряда се казва, че ЕЦБ планира да влее 40 млрд. евро под формата на тримесечни заеми с цел да се подобри ликвидността на пазарните участници.
По-важната част от изявлението засяга информацията, че банката вероятно ще увеличи лихвения процент с 25 базисни пункта на срещата на борда, предвидена за 6 септември. Така лихвата в 13-те страни членки ще бъде на стойност 4,25 на сто. Подобно действие ще повлияе и на инфлацията, която според изявление на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише от началото на месеца трябва да бъде следена строго и да не се позволи нейното покачване.
Евентуалното покачване на лихвения процент в еврозоната има и своите противници. Сред тях е финансовият министър на Франция - една от водещите страни в ЕС. Пред BBC Кристин Лагард заяви, че с оглед на кризата в американския жилищен сектор, която според нея се пренася към Европа, решението за повишаване на лихвите трябва да бъде преосмислено. Тя дори се обявява за намаляване на лихвените нива в еврозоната. Противниците на увеличението изтъкват факта, че ЕЦБ вече е наляла достатъчно средства за подобряване на ликвидността, но резултати са постигнати едва след намаляването на сконтовия процент в САЩ.
Каквото и да бъде предприето, е ясно едно - излизането от подобна мащабна криза ще отнеме време и няма да стане безболезнено. Възвръщането на инвеститорското доверие вероятно ще бъде доста трудно, особено при положение, че пазарите се следят толкова изкъсо и новината за всяка трудност по отношение на ликвидност или намалени печалби за часове обикаля всички информационни източници.
02:09 | 05.09.22 г.