Рязкото повишение на държавните разходи във Венецуела превръща боливара в най-зле представящата се валута в световен мащаб, се казва в публикация на Bloomberg.
Национализацията на стратегически обекти, предприета от президента Уго Чавес, е довела до двойно увеличение на правителствените разходи за последните две години. Инфлацията в страната, която е най-високата за Латинска Америка, кара гражданите и чуждестранните инвеститори масово да изтеглят своите капитали зад граница.
Само за този месец Чавес похарчи 1,3 млрд. долара за придобиването на контролните пакети в телекома СА Nacional Telefonos de Venezuela и електрическата компания CA Electricidad de Caracas, като част от кампанията му за национализация, наречена „Марш към социализма“.
Венецуелският боливар, чийто курс спрямо щатския долар е фиксиран от правителството на ниво от 2 150, се понижи с 14% от началото на годината на „черния“ пазар в страната до ниво от 3 950 боливара за един щатски долар. Това е най-силният спад сред 70-те валути, следени от Bloomberg.
Според анализатори, венецуелското правителство е изправено пред дилема. От една страна то се нуждае от девалвация на валутата, но от друга е наясно, че тя би задълбочила инфлационните процеси. Бездействието им до момента е просто отлагане на неизбежното, смятат още експертите.
Отливът на капитали от Венецуела от 1999 година насам, когато Чавес взима властта, възлиза на около 8 млрд. долара средногодишно в сравнение с 2 млрд. долара на година за предходните пет десетилетия.
През 2003 година Чавес се опита да наложи контрол върху декапитализацията на страната, като наложи ограничения върху количествата чуждестранна валута, които венецуелските граждани могат да купуват. Тогава курсът на боливара бе фиксиран на 1 600 за един долар. Въведен е и ценови контрол на всички стоки и услуги в страната, както и таван на лихвите по кредити и минимум на лихвите по депозити.
Оттогава на два пъти е осъществявана девалвация на боливара – със 17% през февруари 2004 и с нови 11% година по-късно. По неофициални данни, търговията на черния валутен пазар се е повишила до 40 млн. долара на ден. Повишеното търсене на долари е увеличило разликата между официалния курс и този „на черно“ до 1 800 боливара спрямо едва 300 през март 2006.
Венецуелските компании се нуждаят от правителствено разрешение за покупка на долари по официалния курс при внос на стоки, плащания по задължения или прибиране на дивиденти от чужбина. Физическите лица имат право на покупка на до 8 600 долара годишно – 5 600 долара за пътувания в чужбина и 3 000 долара за пазаруване с кредитни карти в интернет.
Ценовият контрол вече започва да предизвиква недостиг на някои основни хранителни продукти като захар, зърнени храни, месо, мляко и др., тъй като фиксираните от правителството цени са по-ниски от тези, на които фермерите произвеждат продукцията си.
Подобни случаи на дефицити през 80-те години довеждат до масови бунтове и помагат на Чавес, който тогава е бил офицер в армията, да затвърди позициите си и да извърши опит за преврат. Той е осъществен през 1992 година, но се оказва неуспешен. Въпреки това превръща Чавес в национален герой и е основният фактор за изборната му победа през 1998 година.
По-рано този месец Чавес заплаши търговците на дребно, че ще бъдат преследвани с цялата сила на закона, ако не се подчиняват на ценовите ограничения. Според приет в началото на тази година закон, „спекулацията“ ще се наказва с до шест години затвор. Наказателна отговорност носят и лицата, които търгуват с валута на черния пазар.
Според анализатори, Чавес повтаря грешките на своите предшественици, които вече са доказали, че подобни политически решения не водят до желаните резултати.
Високият курс на „черния“ валутен пазар е сред основните предпоставки за инфлацията в страната, тъй като близо 25% от вноса се осъществява с валута, закупена на този пазар. Вносът на Венецуела за миналата година нарасна с 36% до рекордните 32,2 млрд. долара.
Търговците на дребно повишиха цените на хранителните стоки с 4% през януари в резултат на резкия спад на местната валута, което доведе до ръст на годишната инфлация до 18% - най-високата стойност за последните две години.
Петролният износ на Венецуела възлиза на над 58 млрд. долара за последната година. Той финансира програмите на правителството, свързани с осигуряването на жилища, здравеопазването, социалните помощи, както и строителството на мостове, жп линии и училища. Страната е най-големият износител на петрол в Южна Америка.
Големите чуждестранни компании, като италианската Telekom Italia и чилийската Corp Group, през 2006 година са изтеглили повече капитали от страната, отколкото са инвестирали. За последен път подобна тенденция се е наблюдавала през 70-те, когато президентът Карлос Андрес Перес (когото Чавес се опитва да свали през 1992) започва подобна по мащаби национализация.
07:35 | 09.09.22 г.