Независимая газета: България осъзна, че може да няма газ за всички

България и „Газ дьо Франс” бяха сред първите, които осъзнаха, че газ може да няма за всички и подписаха в края на миналата година договори с “Газпром”, коментира „Независимая газета”

Американските финансови власти обвиниха Русия в запазването на високите световни цени на петрола, което оказва пагубно въздействие върху икономиката на САЩ, пише в днешния си брой вестник „Независимая газета”.

В публикувания доклад на борда на директорите на Федералния резерв сред факторите, съдействащи за поскъпването на петрола, се посочват усилията на руските и венецуелските власти, ограничаващи достъпа на чуждестранни инвеститори в добивните отрасли. „Инвестициите в енергетиката на международните петролни компании бяха ограничени в редица страни, включително в Русия и Венецуела, посредством засилване на правителствения контрол върху енергийния отрасъл”, се казва в документа.

Фактически Москва и Каракас се обвиняват, че сдържат добива на петрол, пречейки по този начин на появата на световния пазар на нови количества петрол, които могат да понижат световните цени. Изводите на авторите на доклада предизвикаха възмущение сред руските експерти, които смятат, че в не по-малка степен в поддържането на високите цени на петрола са виновни самите американци, изкуствено препятствайки своя добив в Аляска.

„По отношение на собствените си ресурси американците провеждат много консервативна политика, предпочитайки да не ги пипат без наложителна необходимост, а да използват чуждестранна суровина. Навярно това е правилната политика, ако разсъждаваме от гледна точка на грижата за собствените бъдещи поколения, но какво отношение имат към това претенциите към Русия?”, отбелязва анализаторът от “Тройка Диалог” Валерий Нестеров.

Той смята, че американците в своя доклад нагласят фактите. „Проблемът е в това, че цените на петрола не само растяха, но и съществено падаха, например в края на миналата година. Изглежда финансовите чиновници трябва да дават обяснения пред Конгреса и в резултат се намира конкретен виновник. Що се отнася до допускането на чуждестранни инвеститори в петролния и газов сектор, това е суверенно право на всяка отделна страна. Още повече, че въпросът не засяга само Русия и Венецуела – ролята на държавата в тези стратегически важни отрасли расте по цял свят и нищо не може да се направи”, коментира експертът.

Впрочем, ако не в петролната, то в газовата сфера Русия напълно може да използва в своя полза механизма на ограничаване на добива, за да извлече максимално изгодни експортни цени. Подобни инструменти за оказване на натиск вече се използват. Експерти не изключват, че решението на „Газпром” да не привлича като равноправни партньори чуждестранни компании при разработването на огромното Щокманово находище, е свързано със стремежа да не се допусне излишък на газ на световните пазари. Във всеки случай потребителите на руски газ проявяват все по-голямо безпокойство относно това, че за тях газ няма да има.

Една от първите страни, осъзнали този факт, е България, която през декември 2006 г. подписа меморандум за удължаване на договора за доставките на руски газ до 2030 г. При това бе дадено съгласие за постепенно увеличаване, започвайки от първото тримесечие на 2007 г., на цената с 10% и преминаване към парични плащания за транспортирането на руски газ чрез българските тръбопроводи.

„Ще отбележим, че в името на продължаването на договора София се съгласи на повишаването на цените и преминаване към по-малко изгодните за нея парични плащания за транзита, въпреки че предишният договор с по-ниски цени действаше до 2010 г.“, коментира „Независимая газета”.

През декември отстъпки направи и „Газ дьо Франс”, който в името на удължаването на изтичащия договор, се съгласи да допусне “Газпром” до крайните потребители. На руската компания бе разрешено да продава до 1,5 милиарда куб. м газ директно до крайните потребители, срещу което по-рано Париж категорично възразяваше.

Използването на механизмите за ограничаването на добива на газ може да бъде поставено в основата на световен газов картел, подобен на петролния ОПЕК. Износителите на газ не могат да диктуват произволно цената на газ, защото тя е обвързана с дългосрочни договори. Едновременно с това никой не пречи изкуствено да се стимулира дефицит на газовия пазар, ограничавайки неговия добив на фона на увеличаващото се търсене. Напълно вероятно е, че подобен механизъм страните-производителки на газ ще обсъждат през април на конференция в Катар.

Миналата година западни анализатори с голямо безпокойство отбелязваха факта, че алжирското правителство, не без влиянието на „Газпром”, както смятат на Запад, е преразгледало собственото си петролно законодателство, съгласно което сега чуждестранните компании могат да инвестират в алжирските находища само при условие, че 51% от акциите във всеки проект ще принадлежат на държавната Сонатрач. По-рано нейният дял в проектите не можеше да бъде по-малко от 30%.

Директорът на аналитичния отдел на компанията „Мегатрастойл” Александър Разуваев смята, че появата на газов картел едва ли е осъществимо. Но само ако говорим за фактическото създаване на организация като такава. Защото иначе неформални споразумения между страните за ограничаването на добива или намаляването на инвестициите са напълно възможни.