Откакто преди 4 години цените на енергийните ресурси започнаха да растат съществува и спорът дали зад това стоят основно т. н. "горещи" пари, наливани на пазара от взаимни и хедж фондове, индивидуални инвеститори и финансови институции.
Сега същите тези пари излизат от енергийните суровини и предизвикват резки промени в цените, този път в обратна посока, коментира BusinessWeek Online. Без значителни промени в търсенето и предлагането цената на петрола днес падна под 59 долара за барел, което е 25% под върха от 78 долара през юли.
При природния газ понижението е дори още по-голямо - до 5,62 долара за MMBtu в края на септември от 15 долара през декември миналата година - срив, който допринесе за загуби от над 6 млрд. долара на хедж фонда Amaranth.
Зад понижението на цените стои сериозното свиване на парите, инвестирани в енергийни активи. Общата сума, която е постъпила в 48 фонда, инвестиращи в природни ресурси, наблюдавани от онлайн изданието Morningstar, е само 12 млн. долара през август спрямо 1,6 млрд. долара година по-рано. Във фонда PIMCO Commodity Real Asset fund, който набра 12 млрд. от създаването си през 2002 г., са постъпили само 100 млн. долара тази година.
Според проучване в момента има 68 фонда, които инвестират само в енергийни ресурси при 14 през 2000 г. В това число не влизат фондове като Amaranth, които влагат само част от парите си в петрол и газ. Не се включват и 100-те млрд. долара във фондове, които пасивно следват стокови индекси, като този на Goldman Sachs, който 70% се формира от енергийните ресурси.
Според доклад на Citigroup инвеститори, фондове и други финансови институции отговарят за над половината фючърсни контракти, изтъргувани на New York Mercantile Exchange (Nymex), в сравнение с 25% през 2000 г. Само за последните 3 години средният брой на откритите петролни контракти и опции на борсата се е повишил от 600 хил. до 2 млн. броя.
Миналогодишните повишения в цените принудиха рафинериите, компаниите за обществени услуги и други от сектора да натрупат значителни запаси от природен газ и петрол. По-меката от очакваното зима в САЩ и липсата на големи урагани това лято спомогнаха допълнително за настоящото понижение.
От друга страна спадът в цените вероятно ще забави процесите на придобивания и поглъщания, осъществени напоследък при петролните компании. Те се оценяват на над 350 млрд. долара до момента тази година, или с 50% повече от миналата.
Петролът се понижи толкова бързо през последните месеци, че това принуди членовете на ОПЕК да предприемат действия. През септември Нигерия и Венецуела обявиха, че ще намалят производството си, а президентът на организацията призова другите страни членки да направят същото.
Въпреки последния срив при суровината, според анализатори на Wall Street средната цена ще е средно 65 долара през последните три месеца на годината, а за догодина се очаква да се понижи до 62 долара. Разбира се, ако цените продължат да падат, тези прогнози ще бъдат бързо променени.
01:51 | 13.09.22 г.